Обичаме да мислим, че сме изключение: интелигентен живот, който е развил изключително сложна индустриализирана цивилизация, за разлика от всичко досега. Но дали всъщност бихме разбрали, ако преди милиони години някои други форми на живот са създали огромни градове, променили са пейзажа и са създали своя собствена цивилизация? Какво би останало от тях, което можем да открием сега ?
Това е мисловният експеримент, който директорът на Института за космически изследвания на НАСА Гевин Шмид и професорът по физика и астрономия в Университета в Рочестър Адам Франк изследват. Те искат да разберат дали някакви доказателства за изключително напреднала цивилизация биха могли да се запазят десетки милиони години в бъдещето и, ако е така, под каква форма може да бъдат. Резултатите от проучването им са публикувани в International Journal of Astrobiology.
„Гевин и аз не видяхме доказателства за друга индустриална цивилизация“, казва Франк. Тъй като не са открили никаква цивилизация преди човека, те разглеждат какво влияние оказваме ние като вид на планетата и колко дълго тези въздействия могат да бъдат открити в бъдещето. „Тези въпроси ни карат да мислим за бъдещето и миналото по много по-различен начин, включително как всяка цивилизация в планетарен мащаб може да се издига и пада.“
Въпреки че имаме много доказателства за минали цивилизации под формата на статуи и отломки, които датират най-много няколко хиляди години назад, нещата стават далеч по-непрозрачни, когато часовникът се върне с няколко милиона или стотици милиони години, предаде БГНЕС.
Наричайки това „Хипотезата на Силуриан“, двамата учени спекулират какво би останало, ако една цивилизация живее около 100 000 години преди около 60 милиона години. Това може да звучи отдавна, но в историята на Земята е просто минута. Шансът за вкаменелости обаче би бил рядък, така че какво друго да търсим?
Като вид, ние в момента оставяме всякакви следи, които ще бъдат открити след 100 милиона години. Хранейки 7 милиарда души, ние напълно променихме азотния цикъл, като голяма част от него сега се намира в утайката на дъното на океана и върховете на планините. От друга страна, редките елементи, които някога са били заровени дълбоко, сега плават свободно на повърхността, тъй като ние развиваме все по-сложна технология.
Не е необходимо дори да се споменават промените във въглеродния цикъл от изгарянето на толкова изкопаеми горива или милионите тонове пластмаса, които се изхвърлят. Някои дори предполагат, че цялата пластмаса, която произвеждаме, образува нов вид скала и всички тези промени ще бъдат открити далеч в бъдещето.
Всичко това очевидно е хипотетично засега, но има важен момент. Това са тези улики, които бихме могли да използваме, за да търсим по-ранни напреднали цивилизации на други планети.
„Ние знаем, че ранният Марс и може би ранната Венера са били по-обитаеми от сега, и вероятно един ден ще пробием и геоложките утайки“, казва Гавин Шмид. „Това ни помага да мислим за това, което трябва да търсим.“
