Канадско-американският милиардер и главен изпълнителен директор на основаната от него компания SpaceX Илон Мъск е един от най-големите привърженици на теорията, че хората живеят в симултантна Вселена. Според хипотезата, която от години вирее в научните среди, реалността ни всъщност е компютърно генерирана от по-висш интелект симулация и е плод единствено на нашите възприятия и фантазия. Звучи малко като „Матрицата”, нали? Според философът от Оксфордския университет Ник Бостром, сценарият на филма може би не е изцяло фикция и "всеки човешки мозък вероятно е част от мултивселенска симулация", пише БГНЕС. Но дали това е истина и има ли достоверно доказателство, което би могло да потвърди или опровергае тази абстрактна теза?
Въпреки че датира още от XVII-ти век в трудовете на Рене Декарт, въпросът за истинността и доказуемостта на „теорията на симулацията” започна да набира популярност отново в началото на XXI. Една от емпиричните причини учените да вярват, че Вселената ни е илюзорна, е нетипичната ѝ подчиненост на математически и физични закони, както и разделението ѝ на субанатомични бозони – структура, която силно напомня на пикселираните видео игри. „Макар и да смятаме неща като време, енергия, пространство и обем за непрекъснати, всички те имат конкретен лимит спрямо размерите си. Ако това е така, то Вселената ни е компютърно изчисляема и ограничена. И именно тези свойства на Вселената биха позволили тя да бъди симулирана” твърди Рич Терил, учен от лабораторията на НАСА за реактивно движение. На този принцип е базирано и изследването на 2012 г. на Силас Бийн, ядрен физик към Вашингтонския университет в Сиатъл. Заедно със свои колеги той провежда експеримент, с който да се потвърди или отхвърли спорната хипотеза, че ние, хората, сме само пионки в измамна реалност .
Тъй като моделите на физиците не могат да създадат перфектен образ, в който да намерят място за атомите, звездите и галактиките, учените са изградили своята космическа симулация в решетка или мрежа – точно както видео образите са изградени от пиксели. Екипът на Бийн е пресметнал, че движението на частиците в рамките на симулацията, и тяхната енергия, е свързано с разстоянието между точките на решетката: колкото по-малка е мрежата, толкова по-висока енергия притежават частиците. Това означава, че ако нашата Вселена е симулация, то ние бихме наблюдавали най-голямо количество енергия в най-бързите частици. А астрономите са забелязали, че космическите лъчи (поток от елементарни частици и ядра на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство) винаги достигат Земята с определена максимална енергия от около десет на двайста степен електронволта.
Физикът Пол Дейвис също е излагал своите изводи, засягащи теорията за живот в компютърно изградена виртуална среда, обединявайки космологията, физиката и компютърните науки. Според него симулацията е най-вероятно създадена от "силно напреднали в интелектуално отношение извънземни". "Ако приемем съществуването на множество вселени, тогава трябва да стигнем до заключението, че някъде там има супер цивилизации и някои от тях са способен да симулират цели светове. По този начин симулирана вселена е "по-лесно" да се създаде от "истинска", след което математически, тези симулации трябва да надхвърлят далеч реалната Вселена. Затова възможността, ние да сме част от една симулация е голяма, обяснява Дейвис. Но за да се докаже това е необходимо изчисление на свръх компютър, базиран на основата на квантовата хромодинамика с дискретна цифрова мрежа и с много ниска разделителна способност.
Който и аспект да приемем за истина обаче, Терил твърди, че доказването на подобна хипотеза за виртуалната Вселена би имала „красиви и дълбоки” последици. Първо, тя би предложила научна основа за опознаване на живота след смъртта и за власт над реалността, която надхвърля и най-смелите очаквания за света ни. Второ, предвид скоростното развитие на технологиите и науката, съвсем скоро и ние ще сме способни да създаваме симулации от подобен калибър.
„Ще имаме силата на ума и материята, за да създадем всичко, което пожелаем и да завладеем тези светове”, добавя още той.
И макар и засега да няма точен отговор на загадката технолози и физици вярват, че „теорията на симулацията” ще бъде доказана също както някога е било доказано и твърдението на Коперник, че Земята не е център на Вселената. Дали?
