Опровергавайки смъртта глътка по глътка, митридатизмът е дръзкото древно изкуство за самоимунизация срещу отрови. Наречена на най-известния си поддръжник, цар Митридат VI от Понт, тази практика представя крайностите, до които са стигнали владетелите в стремежа си за неуязвимост, пише Ancient Origins.
Страхът на царя и неговото дръзко решение
Крал Митридат VI, който управлява Понтийското царство в Североизточна Мала Азия от 120 – 63 г. пр.н.е., е бил известен с параноя от отравяне. Този страх не бил съвсем неоснователен: политическият пейзаж на неговата епоха бил коварен, като убийствата чрез отрова били твърде често срещан инструмент за власт. За да противодейства на тази постоянно присъстваща заплаха, Митридат измислил смел план: да консумира малки дози от различни отрови, като постепенно увеличава количеството с надеждата, че ще развие имунитет.
Както гласи легендата, ежедневният му режим включвал поглъщане на малки количества различни отрови, стриктно отбелязване на ефектите и коригиране на дозите. Това самостоятелно експериментиране, макар и изпълнено с опасности, му донесло известен успех. Разказите за съпротивата му срещу опитите за отравяне станали легендарни, затвърждавайки образа му на владетел, не само мъдър, но и непобедим.
ОЩЕ: Стрихнин в супата. Най-известните отровители в историята
Митридат VI тества отрови върху затворник. Robert Alan Thom / National Library of Medicine / Public Domain
Но крайната ирония на митридатизма се крие в предполагаемия му край. Когато бил изправен пред неизбежно залавяне от римляните, Митридат се опитал да сложи край на живота си, като консумира отрова. Но неговият имунитет, култивиран с години, направил токсините неефективни. Според някои исторически разкази в отчаянието си кралят трябвало да поиска войник да сложи край на живота му с кинжал.
Митридатизмът отвъд Митридат
Наследството на митридатизма се простира отвъд живота на неговия кръстник. Вдъхновени от предполагаемия имунитет на царя срещу отрови, мнозина в древния свят и дори извън него се опитвали да повторят методите му. Различни рецепти за митридатиум – еликсири, за които се смята, че дават устойчивост на отрови – станали много търсени. Тези смеси, често смесица от множество съставки, били предшествениците на съвременните антидоти.
ОЩЕ: Колбасната чума: как най-опасната отрова стана еликсир на младостта
Един от най-известните от тези антидоти бил териак. Първоначално разработен срещу отровни ухапвания, употребата му се разширила като общ антидот за отрови. Приготвянето му било сложна работа, включваща смесване на многобройни съставки, и често отнемал дни за приготвяне. Този мощен еликсир бил използван през Средновековието и бил смятан за панацея за различни заболявания.
Митридатизмът намерил своя път и в езиковите и културните сфери. Терминът митридат става синоним на противоотровите като цяло. Освен това концепцията положила основата за това, което съвременната медицина нарича „десенсибилизация“ или „имунотерапия“, при която малки дози алергени се въвеждат в тялото, за да се намали чувствителността или да се предизвика имунитет.
