Преди 40 години ирландски археолози смятаха, че камъкът Carraig á Mhaistin е просто прищявка на богат, но недалновиден аристократ. Днешните им колеги обаче са установили, че тази история е много по-древна.
Недалеч от селището Ростелан в южната част на Ирландия, във водите на дългото и криволичещо пристанище Корк, има група камъни, наречена Carraig á Mhaistin (Rostellan Dolmen). Външно това съоръжение много напомня на Камъка на Артур – неолитна гробница в Западна Англия. Но ирландските археолози смятат, че това е много по-късна структура.
В Ростелан се намира имението на Мъроу О'Брайън, първия маркиз Томонд. Той е живял през XVIII век и бил известен със склонността си към архитектурните "лудории". Той построил в Ростелан така наречената Сидонска кула, имитираща средновековна отбранителна кула. Ето защо, когато преди 40 години археолозите съставили списък с праисторическите обекти в Ирландия, учените смятали, че Carraig á Mhaistin е просто поредната странност на маркиза.
Археологът от Конемара (Ирландия) Майкъл Гибънс е изследвал Carraig á Mhaistin и е стигнал до извода, че това е мегалитен долмен и най-вероятно е гробница.
До долмена той открил керн – купчина камъни с конична форма. Обикновено кернът бил струпван над гроб. Гибънс смята, че никой не е разглеждал тази очевидно създадена от човека структура във връзка с мегалита Carraig á Mhaistin, тъй като кернът бил скрит от невъоръжено око поради покачването на морското равнище. Самият долмен се намира в приливната зона и редовно отива под вода.
Кернът е дълъг 25 метра и широк 4,5 метра. В западния му край има малка камера – очевидно погребална. Кернът е частично скрит от дънни седименти, така че според археолога там може да има няколко гробни камери.
Гибънс отбелязва, че не е известно със сигурност кога долменът и гробницата са били наводнени в резултат на покачването на морското равнище. Но се смята, че нивото на водата в тази част от крайбрежието на пристанището Корк е останало стабилно най-малко две хиляди години. Това може да означава, че те са се появили преди нашата ера.
Диармид и Грания (Henry Justice Ford / Public Domain)
Такива гробници, когато до керна е издигнат долмен, наподобяващ каменна маса, в Ирландия се наричат „леглото на Диармид и Грания“, асоциирано във фолклора като място за почивка на двойката беглец, преследвана от Фин, съпруг на Грания. Това е история от Фениевия цикъл на ирландската митология. Историците нямат единно мнение относно датирането на най-ранните сказания от този цикъл.
Ясно е, че той се е формирал окончателно към XII век – тогава е бил записан. Но произхожда от по-ранни времена: някои учени смятат, че не по-рано от IX век, други – че началото на формирането на цикъла се отнася към III – IV век. Литературоведи предполагат, че някои елементи от средновековните балади за Робин Худ са заимствани от Фениевия цикъл.
Общоприето е, че Фениевите традиции са разказани от барда Осиан, син на Фин. Централният мит на цикъла е „Преследването на Диармид и Грания“. Грания била дъщеря на Кормак, легендарен крал на Ирландия през III век. Тя принудително била омъжена за Фин, който бил няколко пъти по-възрастен от нея. На сватбеното тържество Грания се влюбила в спътника на съпруга си, воина Диармид.
Сюжетът напомня историята на Гуиневир и Ланселот от цикъла за Артур, просто ирландският прототип на жената на владетеля на Камелот се оказал по-решителен. Тя наложила гейс (древен ирландски обет-табу) на воина, когото харесвала, за да я отведе, което той веднага сторил. Фин преследвал двойка беглец, която според легендата била подпомогната от природата: самите камъни оформили легло за тях. Оттук и ирландското име на долмените, подобно на този в пристанището на Корк.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Археолози откриха гроба на самия Дядо Коледа – свети Никола
