Ако навремето употребата на маските за лице е била ограничена до банкови обирджии, ексцентрични поп звезди и здрави (и добросъвестни) японски туристи, носенето на маски за лице на обществени места вече е достатъчно разпространено, за да бъде наречено „новото нормално“. Това отбелязва BBC в свой материал, цитиран от БГНЕС.
Медията констатира, че това може да е нормално, но не и ново. От Черната смърт до задушаващия смог, замърсяването от трафика до заплахата от газови атаки - покритието на лицето е носено от лондончани през последните 500 години.
Въпреки че най-ранните маски са били използвани за прикриване, носенето на защитна (а не част от костюм) маска датира поне от 6. век преди Новата ера. На вратите на персийските гробници са намерени изображения на хора, носещи плат през устата си.
Според Марко Поло слугите в Китай през 13-ти век покривали лицата си с тъкани шалове. Идеята била, че императорът не искал дъхът им да влияе на аромчата и вкуса на храната му.
Индустриалната революция от 18-ти век спомогна за създаването на скандалния лондонски смог, който ескалира, тъй като все повече и повече фабрики изпускали дим, а домакинствата поддържаха своите пожари от въглища.
През много зими са били видими тежки „одеяла” от сиво-жълт смог да покриват Лондон. Най-лошият епизод е през 1952 г., когато между 5 и 9 декември най-малко 4000 души са загинали непосредствено след това и се смята, че още 8000 са починали през следващите седмици и месеци.
Именно Черната смърт - чумата, която за пръв път обхвана Европа през 14-ти век, убивайки поне 25 милиона души между 1347 и 1351 г., е предвестник за появата на медицинската маска. Теоретиците вярваха, че болестта се разпространява чрез отровен въздух или „миазма“, създавайки дисбаланс в телесните течности на човек. Те се опитаха да спрат този опасен въздух да стигне до тях, като закриват лицата си.
Тежки кожени халати, дебели стъклени капаци за очите, ръкавици и шапки са били част от защитното облекло, носено от лекарите, лекуващи пациенти по време на Голямата чума от 1665 г.
Гледката на велосипедисти с маски против замърсяване беше често срещана много преди коронавирусът да превърне в обичайна гледка маскирани тълпи по улиците и магазините.
Заплахата от втора световна война, 20 години след първата, в която се използва хлор и иприт, подтикват британското правителство да раздаде противогази на обикновените хора, както и на военните.
Към 1938 г. 35 милиона цивилни респиратори са били разпространени и са били позната гледка в повечето области на живота - включително като аксесоар на танцуващите момичета в кабаре клуб Мъри на улица Бийк, Сохо; и полицаи на велосипеди, които са ги носели като част от личните си предпазни средства.
Дори животните имали свои собствени маски – на камилите в зоологическата градина в Чесингтън били взимани мерки за поръчкови „украси” от Отдела за предпазни мерки при въздушна атака в Сурбитън, докато конете носели по-скоро „универсални” покрития от плат на носа.
Избухването на грип в края на Първата световна война се превръща в опустошителна глобална пандемия. От болестта с прякор испански грип, тъй като първите случаи са съобщени от Испания, са загинали около 50 милиона души. Смята се, че разпространението на вируса е ескалирано от войници, връщащи се от окопите в Северна Франция.
Войските, плътно натъпкани във вагони и камиони, осигуряват високо заразната инфекция да прескача от човек на човек. След това се разпространява от железопътните гари до центъра на градовете, след това към предградията и навън в провинцията.
В последно време се появи и друг вид маска - такава, която се грижи за необходимостта да се предпази лицето от погледа на запалените фенове (и вероятно врагове). Те са идеални за знаменитости, които искат да привлекат вниманието към себе си, като същевременно останат „в нелегалнокст”, крещяща: „Не искам да бъда разпознат, затова нося забележима маска“.
Темата продължава и в тези материали.
