Брилянтните кражби на века се явяват холивудски мит. Многогодишно изследване на крадците в САЩ е установило, че повечето кражби носят минимален доход и почти никой не се занимава с тях на постоянна основа.
Според учените кражбите сега са не повече от начин да се сдобиеш с малко пари в тийнейджърска възраст. Изследването е публикувано в сп. Journal of Economic Behavior & Organization, съобщава The Washington Post.
Икономистът Джефри Фейн Уилямс работил с данни за крадци, признаващи се за виновни и отчетени в Националното лонгитудинално проучване на младежите (National Longitudinal Survey of Youth). В рамките на този проект учените следили съдбата на осем хиляди граждани на САЩ в периода от 1997 по 2011 г. Те били питани включително за това, дали някога са крали нещо в изминалите години и колко е струвала тази вещ.
Оказало се, че 16 процента от запитаните поне веднъж в живота си участвали в кражби. Както се очаквало, сред крадците преобладавали мъже, слабообразовани граждани, представители на малцинствата, злоупотребяващи с алкохол и цигари.
По-неочакван се оказал друг извод – кариерата на крадеца отнема съвсем малко време – средно по-малко от година. За 15-те години на проекта по-малко от пет процента от крадците продължили да извършват кражби след три поредни години "кариера".
"За повечето правонарушители кражбите са едва една от формите на рисковано поведение на младини. Към 20 години честотата на кражбите рязко спада", обяснява ученият.
Кражбите, както изяснил Уилямс, също почти не носят печалби – средният доход от една кражба бил 37 долара. Освен това немалко количество кражби изобщо не носели нищо на правонарушителите. Никой не разказал за изгодна кражба.
За разлика от търговията с наркотици, която в САЩ може да носи стабилен доход на престъпниците в продължение на дълго време, кражбите не са способни да заменят постоянната работа, заключва Уилямс.
Ученият разбива още един известен стереотип за кражбите – че те се извършват от хора от най-бедните слоеве, които не могат да изкарат пари по друг начин. Между доходите на респондентите (и доходите на техните семейства) и склонността към кражби не се открива никаква връзка.
Но в дългосрочна перспектива (към 30 години) такава връзка започва да се появява. Уилямс подозира, че има някакъв фактор, който отговоря и за ниските доходи, и за склонността към кражби – такива хора зле предвиждат последствията от своите действия и по-слабо се контролират.
Те повече мислят за моментната полза и забравят за рисковете (наказание, съд като петно в кариерата и така нататък). Уилямс отбелязва, че със склонността към кражби корелират други два типа поведение, свързани със слабия самоконтрол – пушенето и употребата на алкохол.
Що се отнася до умните, предвидливи и успешни крадци (от рода на героите на филма "Бандата на Оушън"), то те, ако не се явяват митични фигури, се срещат изключително рядко – по рядко от един на сто хиляди души, попадащи в "ситото" на социологичните изследвания, отбелязва Уилямс, цитиран от Lenta.ru.
