При разкопки в Средновековния парк в Осло, където наскоро е открита фигурка на соколар, са открити още два редки артефакта. Според портала Sciencenorway.no това е голяма кост с изписани скандинавски руни и дъсчица с рунически текст на норвежки от едната страна и латински от другата.
Дъската е намерена в дълбока канавка, а костта - в южния край на обекта, който е един от най-старите участъци. Костта е ребро на голямо домашно животно, вероятно крава или кон. От едната му страна са издълбани 13 ясно видими руни. От другата страна също са издълбани руни, но те са изтрити и лошо се четат. Радиовъглероден анализ на находката все още не е извършен, затова засега учените, базирани на сравними рунически кости, условно я датират в периода между 1100 и 1350 г.
Що се отнася до дървената дъсчица, то тя има надписи от двете дълги страни. Тя е счупена от двете страни, така че част от текста вероятно липсва. Текстурата и увреждането на дървото затрудняват интерпретацията на оцелелите руни.
Руните върху костта се четат като "basmarþærbæin", което може да е име или прякор. Може също да обозначава самата кост, тъй като "bæin" означава кост на скандинавски език.
Снимка: Jani Causevic, NIKU
Върху дъската има както молитва, така и лично име. На една от широките страни има две латински думи: manus и Domine или Domini. Първото означава "ръка", а второто означава "господар" или "Бог". Такива думи се срещат в известната латинска молитва: „In manus tuas, Domine, commendo spiritum meum“, което означава „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си“. Тези думи традиционно се приписват на Исус, когато е бил разпнат.
Върху другата страна на дъската може да е продължението на молитвата. Първата руна е трудна за разчитане без микроскоп и затова може да се чете по различни начини. Може би молитвата е подобна на тази в дървената църква на Урнес: „Дръжте свещената си Божия ръка над духа на Бриньолв. Така да бъде".
Там е изписано и женското име Брунгджерд. Може би пръчката с руни е принадлежала на Брунгджерд, която е посветила живота си в служба на Бога?
Учените отбелязват, че комбинацията от латински и норвежки на пръчката е отличен пример за сложността на руническото писмо дори сред населението като цяло. Латинската грамотност не е била изключителен прерогатив на духовенството в средновековна Норвегия.
