Да, одобрената в САЩ бустерна ваксина срещу вариантите на Омикрон BA.4 и BA.5 е приета на база данни от проучвания само при животни. Това пише авторитетното списание Science в специален материал.
Одобрението на адаптираната ваксина срещу Омикрон в САЩ е за спешна употреба. За да бъде получено пълно одобрение, ще трябва да се изчакат резултатите от проучванията при хора, които ще текат в следващите месеци. Дотогава обаче на практика всеки в САЩ ще може да се ваксинира с адаптираната ваксина, като одобрение за спешна употреба има за препаратите на Pfizer и Moderna.
Защо тогава изобщо има одобрение? Идеята е, че промяната във ваксините е много малка и се действа на принципа на грипните ваксини. Те се променят всяка година според изчисления кой или кои грипни щамове ще са доминиращи през съответния сезон и не минават широки изпитания върху хора. Но сега има въпроси от научната общност, защото за одобрените в САЩ ваксини няма публикувани данни дори от тестовете върху животни – има единствено предварителни данни от тестове върху 8 мишки, представени от Pfizer пред американските здравни власти в началото на юни. Оттогава публично други данни не са давани.
За разлика от САЩ, във Великобритания беше одобрена адаптирана ваксина, минала изпитания при хора. Само че тя е срещу "оригиналния Омикрон" т.е. BA.1, който на практика вече изчезна. Същото е положението и за ЕС.
Всички одобрени засега адаптирани ваксини са бивалентни – т.е. те осигуряват защита както срещу съответния вариант на Омикрон (BA.1, BA.4 и BA.5), така и срещу оригиналния щам на SARS-CoV-2 т.е. уханския. Защо, след като уханският отдавна изчезна? Коментарите както в Science, така и в материал на Nature са в посока, че следващият вариант на Ковид може да е по-близо като характеристики до оригиналния вирус.
Дали бивалентната ваксина е по-добра от моновалентната? Сигурни данни няма, но вече има чернова на изследване, което сочи, че няма разлика при какъвто и да е бустер – независимо дали с моновалентна ваксина (т.е. сега съществуващата и одобрена преди почти две години или евентуално разработена само срещу друг конкретен ковид вариант) или с бивалента. Според все още нерецензираното проучване, средно с 11 пъти се вдигат антителата срещу всички варианти на вируса, ако бъде приложен бустер на оригиналната ваксина. Ако бъде приложена бивалентната ваксина, увеличението спрямо бустер с оригинална ваксина е само 1,5 пъти.
В случая обаче следва да се подчертае - много зависи дали имаш вече някакъв имунитет и колко силен. Ако на хуморално ниво (т.е. антитела) има значително понижение на имунитета, то бустер с ваксина, разработена срещу специфичен вариант на Ковид, ще подсили имунитета много срещу въпросния вариант.
Важно е да се уточни – всички нови одобрени ваксини са тествани предимно за имунен отговор т.е. дали организмът произвежда антитела. Доколко повече се предотвратява тежко протичане на болестта (т.е. хоспитализация) и смърт предстои да покаже практиката. Идеята е, че като все пак има по-голям брой антитела, би трябвало да сме по-защитени във всеки аспект – но практиката трябва да го потвърди. Засега изчисленията например от все още нерецензираното проучване, цитирано в предишния параграф с активен линк, сочат че при масова употреба на адаптирана за Омикрон ваксина като бустер ще има намаление с 8 хоспитализации на 1000 души спрямо бустерна кампания с оригиналните ваксини.
Имаме ли нужда от бустери? Според д-р Пол Офит, специалист по ваксини в Детската болница на Филаделфия и един от само двамата членове на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), които гласуваха против разработването на специфични ваксини срещу Омикрон, нямаме такава нужда. Д-р Офит не оспорва ползите на новите ваксини, но смята, че те не са толкова големи, че да си заслужават вложените в разработката им средства. И причината е, че според д-р Офит няма как с които да е ваксини до момента да се спре ефективно заразяването с Ковид. Ковид има прекалено кратък инкубационен период и организмът не може да изработи антитела преди да се стигне до симптоматичната фаза на болестта – т.е., сблъскалият се с вируса трябва вече да има висок титър на антитела, за да има реалистичен шанс организмът му да спре вируса. Затова и ваксините срещу шарка работят – там инкубационният период на болестта е поне 2 седмици и има време организмът да изработи и задейства антитела преди самият вирус да предизвика симптоми.
Дори и така обаче натежава експертното мнение, че с нови ваксини се постига по-широк имунен отговор и това може да помогне срещу нови варианти на Ковид. Да, няма да "изтрием" вируса, но ще имаме по-добра защита.
Остава обаче още един голям въпрос - дали и кога ще има ваксина, която да атакува не само един белтък (протеин) на вируса? Сега ваксините са насочени срещу S-протеина, който е ключът на вируса да ни заразява. Но вирусът има още 3 белтъка - ако и те бъдат атакувани успешно, защитата срещу Ковид със сигурност ще е по-висока. Само че може ли да бъде технологично постигнато?
ОЩЕ: Одобрените в Европа ваксини срещу "Омикрон" не са достъпни за хора без нито една доза
