Днес ни е удобно да използваме различни психологически термини. Не се плашим, когато чуем например за когнитивен дисонанс. Думата твърдост няма да ни събори и така разбираме прозренията в движение.
Не бъркаме ли обаче понятията, които означават различни явления? Да разгледаме например думата емпатия.
Повечето хора го сравняват с емпатия. Наистина ли е така, какво означава този термин и кои са емпати, ще се опитаме да обясним. Тази концепция се появи за първи път с лека ръка на американския експериментален психолог Едуард Титченер.
В буквален превод от гръцки дава думата „съпричастност“. Тоест човек с емпатия чувствително улавя емоционалното състояние на събеседника, настройва се към него, но осъзнава, че преживяването е външно, не е свързано по никакъв начин с него. Просто казано, емпатът реагира на състоянието на другия човек.
Да си емпат означава интуитивно да усещаш физическото и духовното състояние на хората, да разбираш техните намерения.
Такъв човек е приемник на емоционална информация. Той събира чуждите емоции, усеща ги фино. Той отговаря за съпричастността?
Неврофизиолозите са установили, че в нашето тяло съществуват огледални неврони. Те се възбуждат, когато наблюдават някакво действие. По време на процеса на наблюдение информацията се предава в мозъка и благодарение на работата на тези нервни клетки, домакинът изпитва същите чувства като наблюдаваната.
Например приматите много обичат да „маймунират“, тоест да повтарят действията на своите роднини. И същите тези огледални неврони са отговорни за това.
Не всички сме емпати, тъй като тези способности се изразяват по различен начин у хората.
Видове съпричастност
В зависимост от дълбочината на проникване в чувствата на другите хора, съпричастността се разделя на 3 вида:
Обикновено (емоционално) - сканират се израженията на лицето и неволните реакции на човека;
Средна (познавателна) - след предварителен анализ и сравнение може да опитате да бъдете „на мястото“ и друг човек;
Предсказуемо - способността да се предскаже реакцията на човек в конкретна ситуация. Между другото, съпричастността не е същото като съчувствеността.
Когато съчувстваме на други хора се опитваме да покажем загриженост за тях, да им помогнем да се измъкнат от ситуацията, понякога просто да окажем морална подкрепа. В случая на емпатия разбираме състоянието на човек, неговите емоции и настроение, но желанието за помощ по принцип може да отсъства.
Тоест, не всички хора с такива способности ще направят нещо в полза на друг човек.
Добре ли е да си емпат?
От психологическа гледна точка способността за съпричастност е норма. Такива хора, обаче са склонни към дълбоко потапяне в чувствата на другите. Това силно напряга нервната им система и създава ненужен стрес.
Ако в същото време, емпатът е добър, съвестен човек, тогава той приема проблемите на другите твърде близо до сърцето си, забравяйки за себе си. Всички негативи, които такива хора виждат, около себе си преминават през телата и усещанията им. И не всеки може да издържи на такъв стрес. Емпатията не е лесно изпитание за притежателя й. Той трябва да се научи да я управлява.
