Този археологически сезон екип от Националния исторически музей проведе за втора година редовни археологически проучвания на обект от изключително значение за историята на земите ни в югозападна България. Укрепеният обект в местността „Св. Архангел“ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш в Западните Родопи е бил непрекъснато обитаван в продължение на шест хилядолетия – от каменно-медната епоха до късното средновековие.
Резултатите от разкопките са повече от впечатляващи. На естествено защитения хълм са установени две сгради от късната античност и църква на върха на възвишението. Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум заради набезите на различни племена. Сред находките има многобройни монети от VI в, което доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система. Намерени са и голямо количество предмети от бита: стъклени фрагменти от чаши, прозорци, керамика и др. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.
Лакримарий. Източник:НИМ
Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.
Сребърна монета на град Хистиея. Източник:НИМ
В пластовете история са намерени и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ.
През тази година е разчистен теренът на върха на хълма, където са разкрити останките от раннохристиянски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.
На около километър в северна посока от „Св. Архангел“ е установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипът ще търси финансиране за проучването и опазването му.
Археологическото проучване на обекта „Св. Архангел“ е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „Св. Климент Охридски“), и студенти от специалност „Археология“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.
