Учените от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) са открили неврони, чиято стимулация ни кара да виждаме сънища.
Невроните от вентралната част на продълговатия мозък, чийто основен медиатор се явява гама-аминомаслената киселина, са активни по време на фазата на бърз сън, но досега се смятало, че те просто не позволяват на тялото да се движи в процеса на сън.
В новото изследване е изяснено, че активацията на тези неврони е достатъчна животното още след две секунди да премине във фаза на бърз сън. Като осигурили синтез на фоточувствителни белтъци рецептори в дадената област при този тип неврони, учените облъчвали и избирателно активирали невроните, които носят рецепторната отметка.
Наблюдавайки работата на мозъка с електроенцефалография, учените открили, че облъчването по време на бавния сън в 94% от случаите води до преход на съня в бърза фаза, което субективно съответства на появата на сънища.
Сред тези нервни клетки се открояват две групи – такива, които предават информацията надолу, към гръбначния мозък, и такива, които я изпращат по-нагоре, към средния мозък и хипоталамуса. За "включването" на сънища отговоря именно втората група неврони.
