Детекторът "холограф", създаден от учените от лаборатория Ферми, не успяха да открият следи, че нашата Вселена се явява плоска холограма, в която ние живеем, става ясно от статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.
"Не успяхме да открием корелации, които да сочат нова физика и холографски шум. Но за мен нашето най-голямо постижение се заключава в това, че сега имаме метод за наблюдение на тъканта на пространство-времето на такова ниво", казва Крейг Хоган (Craig Hogan) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ).
Днес физици, космолози и астронавти активно спорят за това, явява ли се нашата Вселена истински триизмерен обект, или е плоска холограма. За първи път такава възможност е изказана от нидерландския физик Герардус 'т Хоофт, който през 1993 г. излага така наречения холографски принцип, обясняващ устройството на Вселената или черните дупки.
Този принцип гласи, че и Вселената, и черните дупки може да се представят във вид на гигантска двумерна холограма, на повърхността на която е "записана" информация за изкривяването на пространство-времето в тях.
Благодарение на тази информация ние виждаме не плоски обекти, а своеобразна триизмерна сфера празнина. На базата на този принцип друг известен учен – американският физик Хуан Малдасена – през 1997 година е разработил теория и уравнения, описващи поведението на холографска черна дупка или Вселена.
През 2009 година Хоган и няколко други учени от Фермилаб измислили как могат да проверят теориите на 'т Хоофт и Малдасена на практика.
Както забелязал калифорнийският физик, ако холографският принцип е справедлив, то тогава триизмерните координати на произволни точки в пространството ще бъде невъзможно да се измерят точно поради неопределеността, задавана от законите на квантовата механика, подобни на принципа на неопределеност на Хайзенберг. Поради това координатите на всяка точка в 3D пространството ще "треперят" и ще се колебаят на много високи честоти.
Този ефект може да се забележи, като се поставят един до друг два еднакви свръхточни интерферометъра, които да измерят разстоянието, което лъчът ще премине при движението от лазера до детектора на фотони с точност до един атом.
Ако Вселената е холограма, то тогава измерваните от интерферометрите разпространения в стойностите на координатите и дължините ще бъдат свързани помежду си, което може да се открие в данните от наблюденията. Ако живеем в реален триизмерен свят, то тези колебания няма да се наблюдават.
В това отношение "холографът" много прилича на начина, по който работят съвременните детектори на гравитационни вълни, които също използват интерферометри за търсене на изкривявания в структурата на пространство-времето, но на много по-ниски честоти.
Ръководени от тази идея, учените похарчили около 2,5 милиона долара за създаването на подобна инсталация, в която лъчът изминава внушителните 38 метра. Първите опити, проведени с помощта на този "холодетектор", не успели да фиксират подобни корелации, което означава, че едва ли живеем в холограма, смята Хоган.
Самият учен признава, че подобни измервания не изключват, че холографската природа на Вселената може да се крие в други ъгълчета на Вселената, например в ъгъла на наклона на обектите от материалния свят един спрямо друг.
Други физици, запитани от сп. Science, се съмняват, че холодетекторът работи изобщо, и изразяват съмнения, че теоретичните заключения на Хоган, обясняващи неговото функциониране, се явяват верни от гледна точка на науката.
