Недалеч от Триест (Италия), почти на границата със Словения, се намира замъкът Рупинпиколо. През бронзовата епоха на полуостров Истрия се появява кастелерската археологическа култура, която получава името си поради големия брой укрепени селища „кастелере“ (в превод „малък замък“), които древните жители на тази област обикновено изграждали на върховете на хълмовете. Всъщност това са малки укрепени селища.
Според археолозите тези хълмове са възникнали между 1800 и 1650 г. пр.н.е. и са останали обитавани до около 400 г. пр.н.е. Сред находките от паметниците на кастелерската култура са известни каменни дискове с диаметър около половин метър, чието предназначение остава неизвестно, но се предполага, че може да са използвани за ритуални цели.
„Малкият замък“ Рупипинколо е един от най-добре запазените. Той е разположен на варовиков хълм, чийто връх е ограден със стена с дебелина от три до четири метра, но на места достигаща до седем метра. Височината на оцелялата стена е около три метра, въпреки че първоначално е била поне седем-осем метра. В селището е открита значителна колекция от керамика. Според учените хората са живели там през целия период на кастелерската култура – от 1800 г. до 400 г. пр.н.е.
ОЩЕ: "Карта на съкровищата". Откриха нови фрагменти от плочата Сен Белек
По време на разкопки в Рупинпиколо археолозите открили два големи кръгли камъка, които имат следи от обработка: те са превърнати в дискове с диаметър около 50 сантиметра и дебелина 30 сантиметра. Единият от дисковете бил сравнително гладък, а вторият бил покрит с някакви знаци.
Археологът Федерико Бернардини от университета Ка Фоскари (Венеция, Италия) се опитал да намери някакво логично обяснение за знаците на един от дисковете. Сторило му се, че разпознава съзвездието Скорпион в група гравирани върху камъка точки.
За проверка на хипотезата си ученият се обърнал към астронома Паоло Моларо от Националния институт по астрофизика на Италия. Резултатът от съвместната им работа е представен в статия, публикувана в списание Astronomische Nachrichten.
Археологът Федерико Бернардини (вляво) и астрономът Паоло Моларо с възможно най-старата небесна карта, откривана някога. Снимка: Inaf
Изследователите са идентифицирали 29 гравюри върху камъка, най-вероятно направени от един и същи човек. Гравьорът е работил с чук и грубо метално длето с широчина на върха от шест до седем милиметра. Повечето от знаците съвпадали идеално със съзвездията Касиопея, Орион, Скорпион, както и с Плеядите.
Използвайки програмата Stellarium учените моделирали нощното небе, тъй като звездата Саргас, известна още като Тета Скорпион, при създаването на гравюрата върху камъка за наблюдателя от Рупинпиколо не се намирала на същото място в звездното небе, където е днес: сега тя просто не се вижда.
Моделирането показало, че така са изглеждали споменатите съзвездия за наблюдател от Рупинпиколо около IV век пр.н.е. Датирането прави тази звездна карта най-древната открита в Италия и една от най-древните в света.
ОЩЕ: Минойската цивилизация използвала "звездни пътеки" за ориентир
Не всички от 29-те знака съвпадали със съзвездия – като се отчитат петте знака на гърба на диска, които авторите на работата смятат за продължение на съзвездието Касиопея. С други думи, изключително малко вероятно е местоположението на тези знаци да е било чисто случайно. Освен това отклоненията от реалните позиции са от порядъка на размера на знаците, което говори за голямо внимание при изпълнението.
Само един знак не успели учените да съпоставят с небесно тяло. Според тях древният гравьор е изобразил това, което е видял, но ние не можем да видим – свръхнова или неуспешна свръхнова. Вторият диск, който напълно повтаря формата, но не носи никакви знаци, се счита от изследователите за символично изображение на Слънцето.
