Способността на хората за съвместна дейност е ключова за оцеляването на човечеството. Вие нямаше да четете този текст, ако други не са се грижили за вас, когато сте били малко и безпомощно бебе. За да разберете самите думи вие е трябвало да научите много от различни хора. Това е и зависимостта от другите. Приблизително такъв е начинът, по който е възникнала необходимостта от доверието. Стъпвайки на пешеходна пътека ние се доверяваме на шофьорите, че ще внимават и ще намалят скоростта. Сядайки зад волана ние се доверяваме на пешеходците и на другите шофьори, че ще спазват правилата на движение. Примерите са многобройни и могат да засягат темата за по-близките и лични отношения. В някои случаи доверието е условно - например човек с аерофбия се съмнява дали може да се довери на екипажа на самолета, а пресичайки на зелена светлина на светофара, все пак се оглеждаме. Но в много други ситуации ние не се и замисляме до колко това доверие е "пришито" в механизма на нашата социализация. Днес, обаче нивото на доверие пада, отбелязва антропологът Матю Лег за psychologies.ru.
Критичният минимум
Днес по-голямата част от взаимодействието се случва в Интернет, където не ни достига тази информация, която предоставя езикът на тялото и интонацията. Как да разберем дали даден отзив за продукт е оставен от реални потребители или е написан срещу заплащане? Видеото, което ни е трогнало реално ли е или фейк? Коментарите в социалните мрежи искрени ли са или това е трол? И човек ли е изобщо?
В реалния живот поводите за съмнение са още повече. Нашият съсед или колега наистина ли е толкова дружелюбен или се преструва.
Политиците, медиите, рекламодателите и развлекателната индустрия влагат огромни средства за тестване и изучаване на това как да ни "докоснат", където трябва, за да предизвикат силни емоционални реакции. Снимка, която може да ни разплаче или разгневи се оказва нагласена.
Защо това е толкова разрушително? Известна доза скептицизъм може да бъде напълно оправдана и полезна в свят с такъв брой ботове и мошеници. Но прекалено силното недоверие може да нанесе сериозни щети на социалната ни структура, смята Лег.
Когато нямаме доверие един на друг, нарастват неразбирателството и враждебността, поляризацията и ненавистта. Ние не може да се доверяваме, отхвърляме всичко, което не ни харесва, наричайки го идеологическо или преувеличено. Какво се получава? Сякаш сами се поставяме в кутии и се доверяваме на противоположни източници на информация, позволявайки им да дават смисъл на живота ни. За да се преодолее това е важно обществото да има определено ниво на общо доверие.
Засилване на доверието
В много аспекти днес е все по-трудно да се определи кое е реално и кое фейк. За това е така важно да изучаваме и да помним навиците за връзка един с друг, укрепвайки доверието. Такива навици са:
Съвместно прекарване на времето
Развлечение
Разоръжаване
Общи дейности
Зрителен контакт
Активно слушане
Опит да се погледне на ситуацията с очите на другия
Широк мащаб на мисленето
Разногласия, но конструктивни и полезни за нас
Да се придобият тези навици не е лесно и мнозина от нас не са обучени, но те могат да променят света ни.
В крайна сметка, за да се продължи напред в света на недоверието трябва да се намери крехкият баланс между вярата, критиката и скептицизмът. Необходимо е да се преодолеят собствените страхове и да се действа, но при това да бъдем достатъчно внимателни, за да не попаднем в лоша ситуация.
ОЩЕ: Детската самота е новият социален проблем у нас
