Преди 30 години археолозите отворили гробницата на заможен човек на около 40-50 години. Той бил представител на сиканската култура, предшествала инките.
Седящият скелет на мъжа бил украсен в яркочервен цвят, както и златната маска, покриваща неговия череп, погребан отделно от тялото.
Изследователите са анализирали състава на боята и са открили, че освен червен пигмент тя съдържа и белтъци на човешка кръв и птичи яйца.
Сикан е видна култура, съществувала от IX по XIV век по северното крайбрежие на съвременно Перу.
В периода на средния Сикан (ок. 900–1100 г. от н.е.) са били произведени великолепни златни предмети, много от които били погребани в гробниците на заможните. В началото на 90-те години на ХХ век група археолози и реставратори отворили гробница, в центъра на който бил поставен нагоре с краката седящ скелет на мъж, оцветен в червено. Наблизо се намирали скелетите на две млади жени в пози на родилка и „акушерка“ а скелетите на две клекнали деца били разположени на по-високо ниво.
Сред множеството златни артефакти, открити в гробницата, е и оцветена в червено златна маска, която покривала лицето на отделения от тялото череп на мъжа. Междувременно учените идентифицирали червения пигмент в боята като киновар, но авторите на новото изследване се заинтересували какво са използвали представителите на сиканската култура като свързващ материал, който да задържа слоя боя върху металната повърхност на маската през тези 1000 години. За да изяснят това, изследователите анализирали малък образец от боята. Инфрачервената Фурие-спектроскопия е показала, че образецът съдържа белтъци, затова учените са провели анализ на белтъците с използването на тандемна масспектрометрия.
Те идентифицирали шест белтъка от човешка кръв в състава на боята, включително серумен албумин и имуноглобулин G (вид човешки серумни антитела). Други белтъци, като яйчен албумин, са получени от яйчен белтък. Тъй като белтъците били силно разложени, изследователите не успели да определят точния вид на яйцето, от което е била направена боята, но вероятно това е било патешко яйце.
Наличието на белтъци от човешка кръв в боята потвърждават хипотезата на учените, че разположението на скелетите е било свързано с желанието за „възраждане“ на мъртъв сикански "аристократ". „Кървавата боя“, покриваща скелета на човека и златната маска, може да са символизирали неговата „жизнена сила“, смятат изследователите.
Изследването на учените от Кеймбриджкия и Оксфордския университет е публикувано в изданието Journal of Proteome Research.
Да отбележим, че култът към кръвта е заемал важно място в религиозните представи на друга древна индианска цивилизация – ацтеките.
Човешката кръв се смятала за необходима за поддържането на живота на боговете, а това означавало – и на целия свят. Този култ е станал причина за невероятния размах на човешки жертвоприношения сред ацтеките.
