Петра е известен археологически обект, разположен в пустинята в югозападната част на Йордан и заобиколен от скалисти пустинни каньони и планини.
Някога той е бил оживен център на политика, култура и икономика и е бил една от най-важните древни точки в региона (ако не и най-важната), където търговците спирали по време на своите пътешествия.
Районът е бил заселен поне от 7000 г. пр.н.е., а останките от отминалата епоха са разпръснати из прашните му равнини. А когато през IV в Петра се преселват набатеите - полуномадски семитски народ, - градът достига пълния си разцвет. Но това, което най-силно поразява изследователите, е водопроводната и канализационната система на града, пише Express.
„Петра е процъфтявала благодарение на умението на набатеите да управляват оскъдния воден ресурс. Набатейската система за съхранение и напояване е била невероятно чудо на инженерната мисъл, сложна мрежа от цистерни, язовири и канали, използваща вода от пустинни извори и 10-сантиметрови годишни валежи за поддържане целогодишно водоснабдяване", разказват учените.
Петра се намира на климатично неблагоприятно място. Издълбан в тесен каньон, наречен Ел Сик, пустинният пейзаж обгръща зданията и температурите често достигат 42°C или повече, без източник на вода наблизо. Но се смята, че Петра е имала население от 30 000 души в разцвета си, независимо че местните водни ресурси са били достатъчни само за 2000 до 3000 души.
Както отбеляза геологът Томас Парадайз от университета в Арканзас, през XXI век би ни било доста трудно да създадем град, който да бъде толкова устойчив.
„Това, че са успели да променят ландшафта в съответствие със своите отребности, е доказателство за устойчивостта на набатеите и тяхната изобретателност“, добавят учените.
Системата, създадена от набатеите, започва от върха на хълмовете, където десетки резервоари, осеяни около градския пейзаж, улавят и съхраняват всяка капка зимен дъжд.
На най-високото място в долината е поставена цистерна, която е можела да събира вода от цялата площ на върха, стичаща се в Петра през огромно преплитане на канали. На местата, където трябва да е текла водата, учените са открили счупени теракотени тръби. Те са много подобни на същите теракотени тръби, които използваме по цялата планета две хиляди години по-късно.
Изследването на водоснабдителната система е установило, че тя е осигурявала на Петра 45 милиона литра вода на ден - достатъчно, за да задоволи всички битови и селскостопански нужди на града.
