Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Антибиотиците – как голямата победа може да стане причина за истинска епидемия

16 юни 2015, 11:59 часа • 24006 прочитания

Преди 80 години лекарите трудно биха си представили как биха могли да помогнат на пациент със сифилис и как да помогнат при бактериална дизентерия. Всичко се променя през 1928 година, когато Александър Флеминг открива вещество, способно да убива бактериите. Ученият показва, че гъбата Penicillium, която обикновено образува мухъл при хранителните продукти, изработва антибактериално съединение, което по-късно ще бъде наречено пеницилин.

Това вещество  става първия антибиотик, но моментът на употребата му е още далеч. Съединението има много неустойчива структура. Едва след девет години сътрудниците от Оксфорсдкия университет разработват метод за получаването на стабилна форма на пеницилин, а през 1941 година с негова помощ е излекуван първият пациент, страдащ от тежка бактериална инфекция.

От тогава лекарите редовно предписват лекарствени препарати от тази категория. 77 години след откриването на пеницилина в арсенала на медиците се появяват и други антибактериални средства.

Изглежда, че всяка инфекция може да бъде лесно излекувана с предписването на един или друг антибиотик. Ето че днес, обаче, тази голяма победа може да стане причина за истинска епидемия. Учените забелязват, че много бактерии стават невъзприемчиви към действието на антибиотиците. В най-тежките случаи лекарите се върнаха към това,  с което са започнали техните колеги преди много години: не знаят как да излекуват някои инфекции.

Супербактерии

През декември 2014 година е публикуван първият Обзор за устойчивостта към противомикробните препарати (The Review on Antimicrobial Resistance). Според документа инфекциите, които не се подават на лечение ще станат причина за смъртта на до 10 млн. души всяка година. Експертите алармират, че към 2050 година разходите за борба с бактериите, устойчиви на действието на антибиотиците, ще достигнат $100 трлн.

Два месеца по-късно американски лекари съобщиха, че пациентите от една от болниците на Лос Анджелис може би са заразени със смъртоносна „супербактерия“. Става дума за 179 пациенти на медицинския център Роналд Рейгън, които преминали ендоскопско изследване. Сътрудниците от калифорнийския университет пояснили, че стандартната стерилизация на уреда за провеждането на изследването не е унищожила всички опасни бактерии.

През март 2015 година втора болница в Лос Анджелис съобщава за бум на инфекция, устойчива на антибиотици.

По данни на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ (CDC) всяка година до два милиона американци се заразяват с бактерии, устойчиви на антибиотици и 23 хил. от тях умират.

Според експертите една от основните причини за повишената устойчивост  към антимикробните препарати е необоснованото назначаване на антибиотици на пациенти, дори в случаи, когато няма нужда от тях.

Заради опасността от епидемия от инфекции Световната здравна организация (СЗО) издаде план за борба с резистентността към микроогранизмите. Авторите му подчертават, че е необходимо да се разработи система за изучаване на устойчивостта към антибиотиците, както и да се ожесточи контролът  при предписването на антибиотици. Според СЗО международната общественост трябва да поощрява разработването на нови антибиотици. Експертите смятат, че бездействието по този въпрос може да доведе до извънредно положение: от бактериални инфекции ще умират повече хора, отколкото от рак.

Кръв от алигатор, почва и вируси: как да се борим с резистентността на бактериите?

Научната общност се отнася сериозно към прогнозите на експертите. Учените в изследователските лаборатории от целия свят търсят начини да спрат епидемията от инфекции, предизвикани от супербактериите. Сред очакваните постижения е подобряване на диагностиката на бактериалните заболявания. Учените от университета в Торонто са разработили чип, който само за час определя дали бактерията е устойчива към антибиотици. Повечето аналогични тестове отнемат няколко дни.

Израелските учени предлагат да се използват вируси, за да се „изключат“ бактериалните гени на резистентност.

В буквалния смисъл по-надълбоко ровят учените от рокфелерския университет, създавайки програмата Drugs from Dirt (Лекарства из калта). Специалистите търсят бактерии в почвата, които биха могли да помогнат при получаването на нови лекарствени препарати.

С проблема на резистентността се занимават и военните. Управлението по намаляването на военната заплаха в САЩ финансира изследване, чиято цел е да намери антимикробни съединения в кръвта на крокодилите. Според учените от университета Джон Мейн в  кръвта на алигаторите има белтъци, които биха могли да влязат в състава на лекарствените препарати.

 

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес