За да запомнят думи, хората извличат от речта определени статистически закономерности. Децата са способни да различават нови думи, отделяйки ги от плътния речеви поток, много преди да разберат какво означават тези думи. За да разбере къде завършва една дума и започва друга, мозъкът на бебето провежда сложни изчисления. Така детето проследява структурата на речта – разпознава срички и думи, срещащи се най-често.
За обработката на човешката реч, колкото и да е странно, същото правят и много видове животни. Но невронните механизми на подобна сегментация на речта при тях остават в значителна степен неизвестни. Учените от университета „Лоранд Йотвьош“ (Унгария) са решили да хвърлят светлина върху този въпрос и са публикували своето изследване в изданието Current Biology.
„Особеността на речта се заключава в това, че нейната ефективна обработка изисква сложни изчисления. Именно така хората, включително осеммесечните бебета, решават, изглежда, сложни задачи по сегментация на думите: изчисляват сложна статистика от вероятности за това, че една сричка следва след друга“, разказва Мариана Борос, един от водещите автори на изследването.
Скритите признаци, че кучето ви е в депресия
Учените проверили способността на домашните кучета към изолиране на отделни думи от непрекъснат поток човешка реч. Както се очаквало, четириногите ни приятели се оказали напълно способни на това. За да изяснят невронните процеси, лежащи в основата на такъв механизъм, изследователите измерили електрическата активност на мозъка на животните с ЕЕГ. В резултат те установили различия в мозъчните вълни на кучетата за често произнасяните думи в сравнение с произнасяните рядко.
Освен това учените наблюдавали различия в мозъчните вълни за срички, които винаги се срещали заедно, в сравнение с такива, които рядко можели да се срещнат на едно място. Станало ясно, че кучетата са способни не просто да проследяват статистиката на думите (колко често в речта се среща една или друга дума), но и статистиката на сричките (колко често една или друга сричка се среща в думите). Такава „филологическа“ способност досега не е наблюдавана при никакви бозайници, освен при човека.
Функционалната магнитно-резонансна томография установила, че в този процес участват както универсални области на сивото вещество, така и специализирани отдели. Същата двойственост при възприятието на речта се наблюдава при хората.
Изоставено куче спаси повече от 100 коали и стана герой
Впрочем моделите на активиране на тези области при хората и кучетата били различни. Универсалният отдел на мозъка – базалните ганглии – при кучетата по-силно реагирал на случаен, а не на структуриран речеви поток. А специализираната част от мозъка – слуховата кора – обратното, активирала се при структурирана реч.
И все пак изследването показва, че някои изчислителни и невронни процеси, играещи важна роля в овладяването на езика, може да не са уникални за човека – използват ги и други животни.
