Пост-COVID синдромът или т.нар. дълъг COVID е широк спектър от нови, завръщащи се или продължаващи здравословни проблеми, които хората могат да изпитват четири или повече седмици след като са били заразени със SARS-CoV-2. Това съобщават от Центъра за контрол на заболяванията в САЩ – CDC. Според специалистите, състоянието може да се развие дори след лека или дори асимптоматична инфекция, независимо от варианта на вируса, пише Монитор.
Описани са над 200 симптома, най-чести сред които са задух, затруднения с паметта и концентрацията – т.нар. мозъчна мъгла, както и умора. Списъкът е дълъг и включва още болки в гърдите, проблеми с говора, тревожност или депресия, мускулни болки, главоболие, загуба на вкус и мирис, косопад и др. Не е ясно колко време продължава това състояние – съобщено е за 3, 6, 9 месеца.
На 6 октомври 2021 г. СЗО определи пост COVID като „състояние, възникващо при лица с вероятна или потвърдена инфекция със SARS-CoV-2, обикновено 3 месеца след началото на COVID-19 и със симптоми, които продължават най-малко 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с друга диагноза“.
Изследване във Великобритания показва, че между 7% и 18% от заразените със SARS-CoV-2 хора са развили някои симптоми на продължителен COVID, които са траели поне 5 седмици. Публикация в Scientific Reports обобщава данни за 47 910 пациенти на възраст от 17 до 87 години, проследени от 14 до 110 дена след инфекцията. При 80% от тях са наблюдавани ефекти седмици до месеци след това. От юли 2021 г. продължителният COVID-19 е включен в Списъка на уврежданията в САЩ. При някои хора дългосрочните симптоми на COVID-19 са леки, но при други може да станат причина за обрат в живота. Мозъчна мъгла и проблеми с говора са принудили млади и активни преди това хора да сменят работата си.
Продължителният COVID-19 при деца и юноши е изучен по-слабо в сравнение с този при възрастните. Не е ясно защо някои деца и юноши се възстановяват напълно от прекараната инфекция, а други се борят със здравословни проблеми в продължение на седмици или месеци. Някои от тези пациенти дори не са знаели, че са инфектирани със SARS-CoV-2, преди да развият продължителен COVID-19.
Други са били диагностицирани с мултисистемен възпалителен синдром при деца – рядко, но сериозно състояние, което засяга множество органи. Според Американската академия по педиатрия (AAP) към края на октомври 2021 г. близо 6,4 милиона деца в САЩ са били диагностицирани с COVID-19. Данните за честотата на продължителния COVID-19 обаче широко варират. Засегнатите деца и юноши съобщават за умора, мозъчна мъгла, тревожност, болки в ставите, главоболие и други симптоми – всички с различна интензивност и продължителност, в някои случаи продължаващи месеци. Статия в списание British Medical Journal от септември 2021 г. разкрива, че едно от 7 деца все още има симптоми 15 седмици след инфекцията.
Изучаването на продължителния COVID-19 при подрастващите се затруднява от редица фактори. Малка част от децата с продължителен COVID търсят медицинска помощ. И обратно – юноши с оплаквания са по-склонни да дадат обратна връзка при провеждане на анкети с цел събиране на данни. Бебетата и най-малките деца не могат да дадат словесен израз на усещанията си. Симптоми като умора може да се проявят при малки деца като хиперактивност, а не като мудност, което затруднява родителите в откриването на проблема.
Децата с продължителен COVID-19 обикновено се сблъскват и с предизвикателства, свързани с психичното здраве, но не е ясно дали това във всички случаи е пряк резултат от заболяването. Причината е, че все повече хора от всички възрасти страдат от тревожност и депресия в световен мащаб. Специалистите все още не знаят как COVID-19 влияе върху психологическото състояние на децата. Наличните към момента данни показват, че повече от половината деца, които не са имали COVID-19, са проявявали симптоми като главоболие, умора, нарушения на съня и затруднения с концентрацията по време на пандемията. Голямо проучване в Обединеното кралство установи, че почти всички симптоми, съобщени от деца с положителна проба за SARS-CoV-2, са докладвани и от тези, при които тестът е бил отрицателен. Всичко това превръща разграничаването на продължителния COVID-19 от свързаните с пандемията ефекти (в резултат от стреса и социалната изолация) в изключително предизвикателство.
Продължителният COVID-19 при деца и възрастни е обект на усилени проучвания. Целта на специалистите е да разкрият рисковите фактори, които благоприятстват неговата поява, както и молекулните, генетичните, имунологичните и психологическите механизми, които го обуславят. Интересно е да разберем дали дългосрочните ефекти на COVID-19 са специфични за инфекцията със SARS-CoV-2, или са подобни на тези, наблюдавани след други вирусни инфекции. От първостепенно значение са и въпросите, свързани с възможността да предотвратим развитието му, а също и с успешното му лечение.
Публикация в списание Nature съобщава, че при инфектиране със SARS-CoV-2 на ваксинирани срещу него хора рискът от продължителен COVID-19 намалява наполовина, но не изчезва напълно. Това е важно, тъй като държавите с висок процент на заразяване биха могли да се изправят пред голям брой случаи на продължителен COVID дори ако значителен дял от населението в тях е напълно ваксинирано.
През юни 2021 г. Националният институт по здравеопазване в САЩ (NIH) даде ход на дългосрочна изследователска програма, наречена RECOVER. Очаква се тя да даде отговор на редица въпроси, свързани с пандемията, включително за продължителния COVID-19. Една от целите на програмата е да предостави информация за тежестта, времетраенето и естеството на симптомите на това състояние и когато това е възможно, да ги обвърже с варианта на коронавируса, отговорен за заболяването.
Причините за появата на продължителния COVID-19 не са известни. Една от хипотезите е, че SARS-CoV-2 се крие в различни тъкани (червата, черен дроб или мозък) и може да се задържи в тях след отшумяването на острата инфекция като така продължи да причинява увреждане. Според друга хипотеза широкият имунен отговор, предизвикан от първоначалната инфекция, може да доведе до производство на антитела и активиране на имунологични реакции, насочени срещу собствени клетки и тъкани на организма. Веднъж появили се, те може да продължат да причиняват усложнения и след приключване на инфекцията. При децата вирусът е по-склонен да се концентрира в червата, отколкото в белите дробове, а изчистването му от организма може да отнеме повече време.
Ваксините намаляват вероятността от разиграване на тези сценарии. Те предизвикват образуването на голямо количество антитела и Т-клетки, способни да разпознаят и атакуват SARS-CoV-2 - по този начин имунната система може да спре вируса още в началото на размножаването му, преди да е успял да създаде резервоари в тялото. Освен това предизвиканият от ваксината имунен отговор е по-целенасочен и това намалява шанса за отключване на неспецифичните имунни реакции, атакуващи собствени клетки и тъкани.
