Защо антибиотичната резистентност ни убива и можем ли да я спрем

Все по-често се случва Световната здравна организация да излиза с доклади, алармиращи за изключително опасната тенденция човечеството да развива нарастваща резистентност към антибиотиците.

Има реална опасност отдавна преборени заболявания или дори обикновени настинки и рутинни операции да станат смъртоносно опасни, защото все повече антибиотици се оказват неефективни и човешката имунна система става уязвима за все повече болестотворни бактерии и инфекции.

Годишно близо 25 000 европейци умират заради резистентността си към лекарства, като тази бройка постоянно расте.

Заради резистентността вече има бактерии като клепсиела и псевдомонас, които причиняват смъртоносни пневмонии и сепсис, и не реагират на почти никакво лечение.

Какви са основните грешки на човечеството, довели до кризата с резистентността и има ли начин да обърнем процеса?

Като за начало, проблем е, че антибиотиците са част от храната за птици и други животни, отглеждани за месо, яйца и мляко. Съответно, така ние също ги приемаме с храната.

Основният проблем обаче, е че хората приемат сами антибиотици по неправилен начин по ред причини.  

Антибактериалната резистентност идва от там, че заради прекалената и често пъти неправилна употреба на антибиотици, микроорганизмите са развили устойчивост към тях.

Дори да изключим случаите на честа и ненужна употреба на антибиотици, проблемът не се решава.

Изключително опасен е и фактът, че много хора ги приемат нередовно или прекалено кратко време - преди да е изтекъл предписаният от лекаря период на лечение. Най-често това се случва, защото симптомите изчезват и болните решават, че са добре и няма смисъл да продължават с приема на антибиотици. Има случаи и на неправилно предписани антибиотици - несъобразени с теглото на пациента или сериозността на инфекцията.

Проблемът в случая е, че една част от бактериите оцеляват и предават на поколението си по генетичен път информацията за атакувалите ги антибиотици и начините за противодействие.

Ако оцелелите отделни резистентни бактерии в дадена бактериална популация са малко на брой, не биха създали проблем, защото няма да успеят да създадат нова колония. Ако обаче оцелелите бактерии са твърде много, те се мултиплицират, като чрез генетичен обмен новата колония се "учи" да се защитава от използвания антибиотик.

Този начин на споделяне на опит е уникален и едновременно с това изключително опасен, защото бактериите са способни на междувидов обмен на информация, което означава, че ако някъде се развие резистентност, е въпрос на време всички бактерии да се приучат към нея.

Ето защо изводът е, че е жизнено важно при лечение с антибиотици да се изпълнява пълният курс на лечение, за да бъдат унищожени всички болестотворни бактерии.

Друг проблем е безконтролното изписване и продажба на антибиотици. В това отношение България е много уязвима.

Според редица специалисти у нас трябва да се наложи строг контрол, както в много други западни държави, по отношение на изписването на антибиотици. Масово лекарите изписват антибиотици, за да се презастраховат, което обаче само допринася към повишаване на общите нива на резистентност и на практика има обратен ефект.

Според мнозина лекарите трябва да са задължени при всеки случай на заболяване да назначават лабораторни изследвания, за да бъде доказан с точност видът на микробиологично бактериалната инфекция. Експерти са на мнение, че антибиотик без антибиограма трябва да се ползва само при спешни случаи и като следоперативна профилактика.

Иначе се стига до ситуации, в които за една вирусна инфекция, прераснала в бактериален бронхит или пневмония, или просто гнойна ангина, се налага лекарите да изписват по два и дори три антибиотика, докато уцелят на тъмно правилния, който ще повали бактерията.

Така например, при сравнение на практиките за изписване на антибиотици в Германия и Франция, предимствата на предварителните изследвания в германските лечебни заведения, са ясно отчетливи. В Германия, където повечето болни първо се изследват микробиологично, резистентността на пневмококите (вид бактерии) е съответно до 10 пъти по-малка от тази във Франция, където тази практика все още не е възприета така масово.

Друго предложение е, че антибиотиците трябва да се включат в листата на контролираните лекарства и само специалист да има право да ги предписва след микробиологично доказана бактериална зараза. Според привържениците на тази идея антибиотиците не трябва да се продават свободно без рецепта, а цената им да се повиши, за да спре безконтролното им предписване и самоинициативна употреба.