Платете разходите за лечение в Турция на пациентката С. Йончева с тумор на главния мозък, щом като не е могла да бъде излекувана в България! – това е разпоредил Върховният административен съд на здравния министър Кирил Ананиев.
Заповедта на министъра за отказ да плати 18 537 лв. е от юли месец миналата година. Здравното ведомство е осъдено да плати на пациентката и 1260 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Историята е доста стара, но е решена едва наскоро.
През 2008 г. на С. Йончева е поставена диагноза „тумор на главния мозък“. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, я оперират, за да отстранят тумора. Три години и половина по-късно обаче се установява, че туморното образувание има рецидив. Лекуващият екип в лицето на проф. д-р Брусарски препоръчал извършване на нова хирургична интервенция, аналогична на първата.
За да не се подложи на риск от повторна операция, която може да засегне жизненоважна мозъчна тъкан, жената търси възможност в чужбина за отстраняване на образуванието по доказан алтернативен метод, неприложим към края на 2011г. в България.
На 15.11.2011 г. С. Йончева е прегледана от проф. д-р Каихан Енгин (ръководител на Отделение „Лечение с кибер-нож“ на Анадолския медицински център- филиал на медицински институт „Джонс Хопкинс“, Турция). Становището му е, че на пациентката с диагноза „Менингиома“ ще се проведе лечение чрез радиохирургия с кибер нож, чиято цена възлиза на 21 900 турски лири.
Лечението с кибер нож е проведено между 29.11.2011г. и 01.12.2011г., на три части, с обща доза 24Gy.
Лечението е остойностено на 21 047 турски лири
Преди това тя подава искане до Комисията за лечение в чужбина, за да й се отпусне нужната сума от 18 537 лв., но й е отказано. Следва дълга съдебна битка в множество инстанции. Докато се стига през 2017 г. до мълчалив отказ от МЗ по искането й т август 2016 г.
Със своя заповед от юли миналата година здравният министър посочва, че лечението на пациентката е разгледано от профилна комисия по лъчетерапия, като експертите- лъчетерапевти са предложили лечение на линеен ускорител в СБАЛО ЕАД- гр. София.
По това време обаче в България се прилага само нормално фракционирано лъчелечение при дневна доза 2 Gy до обща доза 50-56 Gy, в зависимост от конкретния случай.
Подчертано е, че в свое мнение от 06.03.2018 г., националният консултант по лъчетерапия „счита за правилно и подкрепя напълно решението на колегите от Анадолу, Турция за приложената доза, като не счита обаче, че е предложено лечение в чужбина, което не е можело да се проведе в страната“.
В заповедта били описани начините на лечение на рецидивирала менингиома, без да се посочват дали, откога и къде в България се извършва радиохирургия с фракциониране на дозата. Отбелязано е в заповедта, че „специалистите от Турция са приложили схемата 3х8 Gy, която е по-щадяща за костта в сравнение с еднократна радиохирургична доза“.
Изводът на министъра е, че пациентката е можело да бъде подложена на лъчелечение в СБАЛО ЕАД – СОфия, но тя по свое решение извършила лъчелечение в Турция.
От събраните по делото данни се доказва обаче, че няма отговор на подаденото заявление от г-жа Йончева в края на 2011г. и не й е предложено никакво лечение в страната, освен писмо от 18.11.2011г. на МЗ, с което преписката е изпратена за експертни становища от профилната комисия по лъчелечение и неврохирургия.
От МЗ не посочили нито едно друго доказателство за предприемане на действие по своевременно уведомяване и предлагане на лечение на пациентката.
„По този начин всякакво сравнение за еквивалентност на предлаган метод на лечение и/или апаратура в България и в Турция е голословно и ирелевантно. Към ноември 2011 г. С. Йончева е имала рецидив на тумор в мозъка след вече извършена краниотомия /оперативно отваряне на черепа, трепанация/ в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД и след преживяна несъмнено силна болка и стрес от оперативно възстановяване, каквито са характерни за подобни операции в областта на главата. При получилия се рецидив през 2011 г., напълно основателно тя е била обхваната от страх за своя живот, поради което и е поискала навременна и адекватна помощ в страната, на което й е било отговорено устно, както е посочено и в заповедта, че ще я оперират отново, т.е. ще бъде извършена нова краниотомия“, се сочи в съдебното решение.
„Нещо повече – пише още в него, цялостното отстраняване на туморната формация по оперативен път не може да бъде осъществено без засягане на мозъчна тъкан. А при наличието на щадящ метод, при който няма да има засягане на мозъчна тъкан и който е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика, искането на болната лечението й да продължи по този метод е напълно разбираемо и е следвало да бъде предложено, респективно одобрено. Нищо такова не се е случило“.
Според съда избраният от С. Йончева метод на лечение в чужбина е необходим и успешен за нея, тъй като и към настоящия момент не се наблюдава рецидив. Такова е и мнението на доц. д-р Р. Лазаров, изразено в писмо от 02.03.2018г. до министъра на здравеопазването К. Ананиев и до председателя на Комисията за лечение в чужбина Бенишев, в което той счита за правилно и подкрепя решението на неговите колеги от Анадолу, Турция за приложената доза на лъчелечение.
Специално внимание е отделил съдебният състав, за да установи дали през 2011 г. в България се е прилагал този метод на лечение, какъвто е приложен на пациентката.
Безспорно е установено, че радиохирургията, като най-съвременен метод на лъчелечение, не е бил приложим в България към 2011 г., а на доста по- късен етап.
Лечение в чужбина се заплаща със средства от държавния бюджет и всяко решение за тяхното разходване трябва да бъде разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1 АПК, максимално прозрачно и изключващо всякакво пристрастие и субективизъм.
„Ето защо, държейки сметка, че описаният метод не е приложим в България, а се прилага успешно в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика и че за С. Йончева е било абсолютно необходимо своевременното лечение на рецидивиралия менингиом, съдът счита, че отказът да й се отпуснат средства за проведеното лечение в чужбина представлява нарушение на материалния закон и е основание за отмяната на оспорената заповед“, се обобщава в заключение.
