Голяма част от личните лекари абдикират от своите задължения. Това се случва най-вече, когато разберат, че пациентът е с COVID-19, тогава категорично отказват да го преглеждат.
В повечето случаи пациентите се „лекуват“ по телефона, дистанционно. Няма кой да им разчете рентгеновите снимки, ако са направени такива, няма кой да ги преслуша. Това разказват пред БНР медицинските сестри Мая Илиева и Веселина Ганчева.
"Когато един пациент има нужда, трябва да бъде разпитан, прегледан, преслушан. Това го знае всеки, който и да попитате на улицата“, коментират медицинските сестри. Не само парите, когато трябва да се вземат и да се дадат на някого, са предпоставка да си на първа линия, а защото професията ти е такава и това ти е вменено по закон", казват още сестрите.
Прехвърлянето на топката: „Отидете и намерете пулмолог“
Прехвърлянето към пулмолозите не е решение, защото те в България, както всички останали специалисти, останаха твърде малко и достъпът до тях е силно ограничен, просто защото не могат да смогнат с обема на работа.
“Така се завъртаме в един порочен кръг - хората идват, обяснявайки какво са чули по телевизията, че има достатъчно легла. Да, легла има, но те не са съобразени с броя на колегите, които са останали да работят в тези отделения, нито с кислородните точки. За това никой не говори. Всъщност, се оказва че в отделенията легла има, но кислород за всички легла няма, което е пълен абсурд”, смятат сестрите.
Недостиг на кислород
Според сестрите една от причините смъртността от COVID-19 при нас е толкова голяма, защото кислород не достига навсякъде. В старите кислородни системи не са заложени толкова големи дебити. При това свръхпотребление, каквото има в момента. Започват да избиват системите.
„От две години алармираме, но никой не ни чува - останаха много малко медицински сестри. Знаем, че ни плюят и в повечето случаи има защо. Защото получават едно лошо отношение“, казват сестрите. Медицинските служители разказват, че колегите им физически не издържат.
„Не може една сестра да се грижи за тридесет човека и това да е качествено. За никакво качество не можем да говорим. То няма грижа, само присъствие вече. Гледаме по телевизията, как в Чехия се обявява бедствено положение, когато една сестра се грижи за петнайсет души и болните се транспортират в Германия и Полша за лечение. Тук смятаме, че една сестра е матрос и ще издържи системата. Колко още си мислите, че ще издържи. И не се взимат никакви мерки, това е пълният абсурд“, коментират те.
Абсурден е и 12-часовият работен ден.
„COVID-пътека има вече. Както знаете, всички болници в България са търговски дружества и те няма от какво друго да се издържат. В момента това е единствената здравна пътека, която докарва доходи до всички лечебни заведения, тъй като останалите пътеки са замразени. Плановият прием е спрян. За да може персоналът да си получи заплатите и болниците да си плащат консумативните разходи, това е единственият начин те да имат някакви средства”, казват те.
Още за финансовия аспект на COVID ситуацията и как протича един12-часов работен ден, чуйте в разговора.
