Патогенна бактерия, която може да предизвика различни заболявания при рибите, дори и при човека, е открита при поредното проучване на биоразнообразието в Черно море миналия месец. Тя е от рода псевдомонас, обясни доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.
Това са предварителни резултати, но според учените тя води до различни заболявания като туморни образувания и вътрешни кръвоизливи.
„Това са болестни състояния. Рано е да правим по-сериозни изводи, вероятно бактерията е в симбиоза с някои видове, но това означава, че е необходима и по-сериозна термична обработка на рибите при консумация, за да не попаднат тези микроорганизми в човешкото тяло“, предупреди доц. Райков.
Според учените интересното от новото изследване е, че са открити различни бактерии при мидите и рибите, но пък те са от един и същи род. Това показвало, че има предпочитание на различните видове към конкретни микроорганизми. Бактерията псевдомонас пък е няколко вида - поне 7-8.
Целта на новото прочуване е била в няколко насоки и е по програмата за събиране на данни и във връзка със спечелен проект по Фонд „Научни изследвания“. Тази година то цели установяването на няколко вида стресови фактори за организмите. Изследвани са 7 промишлени вида.
На първо място е проучван т.нар. оксидативен стрес. Става дума за намаляване на кислорода в средата и установяването как това влияе на физиологичните процеси при видовете.
„Имаме само предварителни данни, тепърва ще ги анализираме, но е необходимо време. Оксидативният стрес определено влияе върху развитието на организмите. Има различни нива на ензимите в отделните части на приземните слоеве в морето. Но всички тези видове стрес действат върху процесите заедно, не отделно“, обясни още доц. Райков пред Монитор.
В същото време учените не са открили намаляване на популацията при рибите. Оказва се, че тези, които изследват, са с устойчив улов. Това обаче се дължало донякъде и на факта, че у нас няма квоти за улов освен при цацата и калкана. Направено е обаче изследване при големината на окото на риболовните уреди при улова на барбуна и в момента се обсъжда увеличаването му с цел да се задържат по-големи индивиди и да не намалява ресурсът.
„Само у нас е 8 см, а в Турция е 13 см. Оптималният размер на нашите популации е около 12 см, така че допустимият размер на окото на уредите трябва да се увеличи с 4 см. Това обаче е свързано със социално-икономически ефекти, с разходи на рибарите, но да се надяваме, че ще доведе до запазване на рибния ресурс. Целта е да се ловят барбуни, които поне веднъж в живота си са дали поколение и са достигнали полова зрялост“, каза още ученият. Според него това няма как да стане веднага, а и рибарите трябва да бъдат подпомогнати от държавата.
„Тук не става дума за задължаване, рибарският бизнес е доста крехък и би трябвало държавата да предложи компенсаторни механизми, с които да регулира нещата и да подпомогне тези хора. Ако продължаваме по същия начин да използваме рибните ресурси, те се изчерпват. А морската храна остава най-чистата храна, колкото и е замърсена водата”, каза доц. Райков.
Според него в момента рационална експлоатация има само при трицоната, всички други видове са в състояние на свръхексплоатация. В същото време много трудно може да се наложат квоти, а това е един от начините за контрол.
Едни от застрашените видове у нас са делфините и акулите, но при делфините популацията им не зависи от лова, а от храната.
„Не бих казал, че ги избиват в Черно море. Те са далеко мигриращи, застояват се, където има риба. При акулите обаче проблемът е доста сериозен, защото не само в Черно море, но и навсякъде имат особен вид поведение. Те са самотни, ловуват некоординирано. Събират се само при размножаване. Тогава са уязвими, защото рибарите може да ги ловят наведнъж“, обясни доц. Райков. Учените не са попаднали на видове мигранти. Според тях има такива, но те са близо до крайбрежната зона, където не може да работят с траловете.
Тепърва данните от новото проучване ще бъдат анализирани. Миналата година учените изследваха целия български бряг - от Дуранкулак до Царево, на различни дълбочини - от 15 до 100 метра, където са концентрирани ресурсите. Тогава бяха установени 17 вида риби в Черно море в дълбочини между 15-30 метра. Но нека да подчертая, че голяма част от тези риби не са обект на активния риболов. Те са просто част от биоразнообразието.
