За седма поредна година България се включва в отбелязването на Световната седмица за уважение към раждането. Събития ще се проведат в 5 града.
Световната седмица за уважение към раждането се чества от 2004 година по идея на Френския алианс за уважение към раждането (AFAR). Отбелязването на седмицата дава възможност на организации от всички страни да се обединят под една идея и да повишат обществената чувствителност към проблемите на раждането и правата на раждащата жена. Темата тези година е „Непрекъсната обич и подкрепа за мен и моето бебе“.
Нека се запитаме колко са жените днес, които да не разказват с ужас или неприятни чувства за раждането на най-съкровеното си – своето дете. Колко често сме чували думите: „Ох, веднъж само да си тръгна от болницата!“ или „Раждането беше кошмарно! Имах чувството, че ще умра.“
Историята разказва, че в миналото раждащата винаги е била подкрепяна от жена по време на раждането. Днес реалността е доста по-различна – в много страни раждането се приема за медицинско събитие, а раждащата се третира като пациент. Днес бебето не се ражда, то се „изважда“ от майката. Жената не получава подкрепа от любим човек, защото „не разполагаме с необходимата материална база“. Подкрепа не среща и в лицето на медицинския персонал, даже най-често жената бива овиквана колко зле се справя. Днес раждащата е просто поредният „продукт“, който трябва да бъде обслужен и фината душевно-емоционална страна на това велико човешко събитие почти се е стопила.
Това води до дехуманизиране на преживяванията на жената от раждането на детето ѝ. Днес често се случва жените да бъдат подлагани на рутинни болнични практики, които имат неблагоприятен ефект върху напредъка на раждането. От друга страна всички проучвания показват, че когато жените получават непрекъсната подкрепа по време на раждане, се увеличават възможностите те да родят спонтанно, без нужда от извършване на секцио, без прилагането на форцепс или вакуум екстрактор. И не само това – жените, получили подкрепа, по-рядко искат болкоуспокояващи, по-често са удовлетворени от раждането и продължителността на раждането е по-малка, а бебетата имат по-добри резултати на Апгар теста.
Какво значи „подкрепа“ за раждащата жена? Това е оказване на емоционална подкрепа, подпомагане на жената да се чувства по-комфортно, предоставянето на информация и защита. Всичко това подобрява физиологичната страна на раждането, както и усещането за контрол и компетентност на жената и по този начин намалява необходимостта от акушерски интервенции.
Редица изследвания сочат централната роля на взаимоотношенията между медицински специалисти и раждащата жена и апелират към емпатия и преди всичко човешко отношение към нея по време на раждането. Познаването и зачитането на основните ѝ човешки права на автономия над собственото тяло диктуват отношение с уважение и съпричастност. Думите на медицинските специалисти или близки, чути по време на раждане, са способни да променят изцяло възприятието на жената за раждането като личен провал (както често се случва при непредвидено цезарово раждане) в усещане за сигурност, приемане на случилото се и дори личен триумф. И както много жени споделят, това се случва незабелязано и ненарочно, когато отношението към тях е топло, автентично и непринудено.
За да запазим човешкото лице на раждането, е необходимо да не забравяме, че всяко раждане се случва само веднъж в живота на жената, детето и тяхното семейство, независимо че то може да е само едно от стотиците раждания за асистиращите му. Необходимо е разбиране и приемане на ролята на асистиращ като на привилегия да сме част от това тайнство, за да го запазим такова.