През следващата седмица ще имаме готов вариант на проект за Закон за вредните храни. Това каза здравният министър Петър Москов по време на днешния форум на КРИБ "Здравна реформа: Бизнес диагноза".
По думите на Москов предложението ще е обвързано с допълнителен акциз за т.нар. "вредни храни". Очакваме около 150 млн. лв. постъпленията от този акциз, като средствата ще отидат за превенция, профилактика и лечение на заболяванията, които те причиняват, обясни здравният министър.
Какво ще се разбира под "вредни храни" - тепърва ще стане ясно от законопроекта, но Москов уточни, че се има предвид най-вече т.нар. "джънк фууд". Още през май месец по време на дискусия за здравната реформа в сградата на БЗНС на ул. "Врабча" 1, министърът разкри идеята за този законопроект. Тогава той уточни, че се мисли за модела на ясна сигнализация за потребителите какво представлява "вредна храна" и какво не. Имало идея да се използват цветове като сигнализация, каза тогава здравният министър. Да, аз като родител знам, че цигарите са вредни, но няма как в момента да знам колко вредни са, например, определени чипсове заради влаганите в тях вещества, поясни Москов.
През миналата седмица в САЩ беше прието, че в срок от три години ще бъдат отстранени трансмазнините от всички храни.
Здравната реформа
На самото събитие основната тема беше необходимостта от цялостна реформа в здравния сектор. Бяха представени доста стряскащи цифри - както от здравния министър Петър Москов, така и от финансовия министър Владислав Горанов.
Според статистиката през 1998 година разходите за здраве, идващи от НЗОК, са били 800 млн. лева, а в края на миналата година са вече 4 млрд. лева. Петър Москов изрично подчерта, че 53% от парите, които харчим за здраве, се падат на НЗОК, а останалите 47% идват директно от джоба на хората. В началото на този век процентът за НЗОК е бил 70 на сто. За 14 години разходите за здраве на българите са скочили 4 пъти. В момента харчим 8% от БВП за здраве при 5,2% през 1992 година. През 2013 година 1 от всеки 4-ма българи е хоспитализиран.
Само от 2009 година насам дефицитът в здравеопазването се е увеличил от 2,5 млрд. лева на 4 млрд. лева, съобщи министър Горанов. През настоящата година има риск приходите от здравни осигуровки да не стигнат, за да се покрият нуждите, подчерта той. А премиерът Бойко Борисов го подкрепи, че "ако трябва и от магистралите ще режем за здравеопазването", но хората трябва да са доволни. Не може преди 15 години да сме плащали 800-900 млн. лева, а сега - 8 млрд. лева и да се повтаря колко ни е лоша системата. Хората след като са недоволни, промяна трябва да има, смята премиерът.
Въпроси по здравната реформа
Едно от основните питания за реформата, поставен от председателя на Националната асоциация на частните болници в България доц. Стайко Спиридонов, беше дали болестите в двата здравни пакета - основен и допълнителен, ще бъдат определени с наредба. В основния здравен пакет влизат всички социално значими заболявания, причиняващи 95% от инвалидността в България, което не означава 95% от съществуващите болести. Съответно беше поставен въпросът и кои са болестите, обхващащи 5-те процента извън основния здравен пакет и кой носи отговорност пред съда заради фатален случай, свързан с такава болест и статутът ѝ на заболяване, за което има листа на чакащи?
Друг интересен въпрос беше повдигнат от заместник-здравния министър Бойко Пенков. В момента няма принцип на милосърдно споделяне на лекарства от Позитивния списък на НЗОК. Ако в България има случай на новия вид грип - "камилски", по думите на Пенкова (бел. ред. - Близкоизточен респираторен синдром, познат със съкращението MERS), то в списъка няма лекарство. Пенков разкри и, че има идея за Аптечна карта на принципа на Националната здравна карта, като тя ще засяга фармацевтичния бизнес и тепърва ще се обсъжда.
