4053 смъртни случая е отчела националната статистика за последната седмица, която влиза в отчетите ѝ - от 1 до 7 ноември. От тях 1000 са от коронавируса. Средната смъртност за ноември преди епидемията е била около 2150 седмично. Така остават 900 извънредни случая, които най-вероятно са пряко свързани с пика на четвъртата COVID вълна, пише 24 часа.
За последните пет отчетени седмици НСИ пък показва над 4000 души в графата на т.нар. скрита смъртност - увеличението спрямо нормалните за сезона случаи, при които като причина не е посочен COVID-19. През 2020 г. по време на пика през ноември и декември се появиха хиляди починали над обичайните нива за България и извън статистиката за жертвите на вируса.
Забеляза се, че с нарастване на загиналите от COVID до нива над 60-70 дневно започват да се повишават и “допълнителните” смъртни случаи, като в пика ги задминават над 2 пъти. За двата последни месеца на 2020 г. тези случаи надхвърлиха 10 000. В началото на тази година “скритата” смъртност изчезна, но през март и април 2021 г. - по време на втората голяма вълна, отново се появи и е около 6000 души.
И при настоящата вълна данните на НСИ отново отчитат необичайно високи нива на общата смъртност от началото на октомври. Увеличение на жертвите с 2,5% до 161 души средно на ден отчита статистиката за последната седмица. Във вторник националният информационен портал съобщи за 276 смъртни случая. Данните във вторник обаче са с натрупване от събота и неделя, когато не всички случаи се вкарват в системата навреме. Ако добавим към тези 276 починалите от събота и неделя - съответно 66 и 88, получаваме 430, или средно по 133 за трите дни.
Трендът вече ясно сочи спад на заболеваемостта - средно по 2819 нови случая дневно са регистрирани у нас за периода, което е с 31% по-малко от предишната седмица. Този спад на болните от две седмици насам скоро ще доведе до осезаем спад и при жертвите след кошмарната минала седмица, която ни направи първи в света по текуща средна смъртност на глава от населението. След нас са Грузия, Латвия, Армения, Румъния, Украйна, Молдова и Хърватия.
На двуседмична база болните вече са 701 на 100 хил. население към 17 ноември, макар че отделни области още не могат да спаднат от тъмночервената зона с около 1000. До 8,8% спада и делът заразени сред тестваните (20 хил. от изследвани 224 хил. през седмицата). В момента Австрия, Чехия, Холандия и Унгария са с най-бързо нарастване на новите случаи в света, а Словения и Хърватия са с най-много на глава от населението.
Според доклад на Statista (германска статистическа агенция) обаче към миналата седмица България е приложила само 44 дози ваксина на 100 души - най-ниският процент в Европа. Слабото ваксинационно покритие е пряко свързано с едни от най-високите нива на смъртност от COVID-19 на глава от населението в света. Доказва го и Румъния, която ни следва в класацията с вторият най-нисък процент на ваксиниране в ЕС. Необяснените смъртни случаи в ЕС като цяло нараснаха до 12% през септември, показва Евростат. Ръстът бе бърз и започна в края на лятото от ниските 5% през юли. Балканите са регистрирали най-високо повишение на нормалната си смъртност от 40% през ноември 2020 г.
