Пет от десет деца (57,5%) е изложено на пасивно тютюнопушене в дома си. Пушат 45,7% от бащите и 39% от майките. Само 42,5% от децата живеят в дом без тютюнев дим. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) от национално представително проучване в 28-те региона на страната през периода декември 2012 г. – декември 2013 г. Анкетирани са 2914 родители на деца от 3 до 7-годишна възраст от случайно подбрани детски градини.
Включвайки обаче и индикатора "тютюнопушене на други възрастни" (баба, дядо и роднини пушачи), относителният дял на тези домове намалява до 39%. Преобладават случаите с един пушач (съответно 32% и 31%). Двамата родители пушат в 25% от случаите, а с 3-5 пушачи са 5% от семействата. Най-много са родителите-пушачи в Силистра (81,9%) и Добрич (78,1%), Враца (76,7%) и Видин (72,1%), а най-малко в София област (40,7%), Ямбол (41,6%), София-град (43,5%) и Бургас (43,7%). Отчита се намаление на броя на застрашените деца в сравнение с проучванията в предходните 2002 г. и 2008 г., съответно с 14% и 11%.
Според анализа, в 11,9% от семействата през бременността са пушили и двамата родители, в 45,4% - само бащата, а в 2,9% - само майката. Непушачи през бременността са 51,7% от семействата. Разликата по региони е значима, като най-голям е относителният дял на бащите-пушачи в Силистра (68,4%), Добрич (66,2%), Видин (64,3%), Разград (60%). Най-много майки са пушили през бременността в Търговище (28.2%), Стара Загора (24.2%), Монтана (20.0%) и Видин (19.2%).
Проучването показва, че децата на майки, пушили по време на бременността, са родени със 107 г. по-ниска телесна маса в сравнение с децата на майки непушачки (3182,8 грама срещу 3290,0). Най-ниски стойности са установени в случаите, когато майката е пушила през цялата бременност над 10 цигари дневно – 2761 грама. Анализът показва, че бременността и раждането на детето са фактор, позитивно повлияващ нагласите на майката към пасивното тютюнопушене.
Резултатите от проучването на нивото на образование на родителите и връзката му с тютюнопушенето, сочат определени статистически значими разлики между родителите пушачи и непушачи. От получените данни се вижда, че преобладаващата част от пушачите са със средно или средно специално образование. За разлика от тях, повече от половината родители - непушачи са с висше образование. Резултатите от проучването показват някои различия в разбирания и практики на родителите от двете групи, посредством които, чрез формирането на здравни нагласи и навици у децата, повлияват върху тяхното здраве и развитие. Сравнително по-често родителите-пушачи посочват като приоритет професионалните си задължения (в 45,4%), по-рядко отделят време за грижи за здравето (в 28,7% на 34,5% от случаите), по-рядко се занимават със спорт (27,8% срещу 31,7% при непушачите), като по-голям е и относителният дял на тези, които изобщо не спортуват (съответно 16,6% и 13,2%).
Пасивното тютюнопушене в предучилищна възраст е свързано с редица негативни последствия върху дихателната система. Проучването установява, че по-голям брой родители пушачи, в сравнение с непушачите, съобщават не само за по-чести остри респираторни инфекции, но и наличие на изразена респираторна симптоматика при децата си, извън тези заболявания. Анализът показва също така, че децата на пушачи боледуват значително по-често от бронхиолит, бронхити, бронхити с обструктивен синдром и пневмонии.
Най-разпространена практика за предпазване от вредното влияние на цигарения дим е "пушенето на балкона". Доказано е, че основната мотивация за започване на тютюнопушене при децата се определя от стремежа им да изглеждат като възрастни - чрез подражание. От тази гледна точка, най-действен е примерът на семейството. Натискът на връстниците и примерът на групата, с която детето се идентифицира, дори без да е неин член, също водят до възприемане на тютюнопушенето като приемливо поведение при съществен процент от подрастващите.
