"Не съществуват абсолютно точни епидемиологични данни за заболеваемостта от болестта на Хънтингтън в България, но се предполага, че честотата е между 5 до 10 на 100 000 души. Тя не се различава от тази, което е в останалите европейски държави." Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна проф. д-р Ара Капрелян от катедрата по Нервни болести и невронауки в Медицински университет (МУ) – Варна във връзка със „Седмица на болестта на Хънтингтън“, която се проведе във Варна. Той обясни, че болестта на Хънтингтън принадлежи към семейството на така наречените редки болести. Единственият район с по-висока честота на заболеваемост е в близост до езерото Маракай във Венецуела, където тази честота достига до 700 случая на 100 000 души. По думите на проф. Капрелян това е генетично заболяване, което засяга нервните клетки, най-вече в областта на челния и теменния мозък, както и някои подкорови структури.
„Болестта се дължи на мутация на един ген, който кодира протеин или белтък, наречен Хънтингтън. Този мутантен протеин се натрупва в ядрата на нервните клетки и предизвиква тяхната преждевременна смърт чрез нарушение на енергийния метаболизъм на клетъчните структури“, заяви проф. Капрелян. Той разказа, че болестта е описана за пръв път през 1872 г. от 22-годишният лекар – д-р Джордж Хънтингтън, в неговия научен труд относно хореята. „Хореята на Хънтингтън носи своето име от гръцката дума „хорос“, което означава танц, тъй като Джордж Хънтингтън е наблюдавал при своите пациенти резки, неволеви движения на тялото, които много са наподобявали този танц“, обясни специалистът. Проф. Капрелян отбеляза, че болестта е наследствена, като ако родителят има заболяването, то всяко дете има 50% шанс да онаследи копие на хромозома 4, който носи мутантния ген.
