Националният здравен инспектор Ангел Кунчев заяви, че не се бяга от диалог от хората, които са за ваксините и тези, които са против. Според него, обаче вторите са против поради незнание или липса на информация. От друга той посочи, че не трябва да разбираме осъвременяването на имунизационния календар само като прибавяне на нови антигени.
Заместник-министърът на здравеопазването Адам Драганов Персенски обясни, че за първи път от доста години след много лесно протекли и кратки преговори има сключени договори за всички видове ваксини от задължителния имунизационен календар на България. Това е един успех, който никой няма да отрече, убеден е той.
Относно изпълнението на Националната програма за профилактика срещу човешкия папилома вирус беше обявено, че самият обхват е притеснителен. Гласуваните средства в размер на 2 700 000 лв. не са използвани. За сравнение през 2015 г. са използвани 1 700 000 лв. От началото на 2016 г. са използвани 107 000 лв., което говори за неуспех на тази програма. Договорите, които МЗ е сключило за ваксини и продукти от задължителния имунизационен календар, са в размер на 28 млн. лв. и ваксините ще бъдат доставени в срок.
Изключително важно обществото да не забравя, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи на прилагането на мащабна имунопрофилактика през последните 50 години. Това заяви председателят на Комисията по здравеопазване Даниела Дариткова по време на обсъждане на държавната имунизационна политика, съобщи БГНЕС.
„Важно е да имаме нови политики и инициативи за справяне с основните фактори, които влияят върху решението за провеждане на имунизация, като доверие, удовлетвореност, възможност и достъп. В годините Европа постигна добри резултати. България има изключително съвременен имунизационен календар, но има още какво да се желае. През последните години сме постигнали понижаване на детската смъртност, но Здравна комисия може да даде трибуна на проблемите в имунизациите“, изтъкна още Дариткова.
Тя припомни, че темата за своевременно набавяне на препарати за ваксинопрофилактика беше обект на дискусия и в пленарна зала. През следващите месеци се очаква и доклада на министъра на здравеопазването Петър Москов по темата.
Лъчезар Иванов, член на Здравната комисия, призова Министерство на здравеопазването да подготви справка за финансовите възможности относно ваксините.
„Трябва да се помисли как да се направи информационна кампания за ваксинацията сред обществото от страна на доставчиците на ваксини, а не от бюджета на Министерството на здравеопазването“, допълни той.
Емил Райнов от БСП, пък подчерта, че депутатите ще очакват доклада на Петър Москов, за да стане ясно какво се случва с ваксинацията в България. Според Райнов проблемът се състои в това как родителите да бъдат ангажирани с процеса на ваксинация. Трябва да има цялостна информационна кампания, това няма да мине с един разговор, добави той.
Целите на СЗО са информацията за важността на ваксинацията да стигне до максимален брой хора. От ключово значение е имунизациите да бъдат един от приоритетите на Националната здравна стратегия, което е факт вече. Важно е правителството да заделя необходимият финансов ресурс за приетите национални програми за имунизация, заяви не на последно място и представител на Световна здравна организация за България.