Здравният министър Асен Меджидиев проведе разговор с еврокомисияря по здравеопазавне Стела Кириакиду, в който заяви, че ненужните ваксини срещу коронваирус гълтат огромен финансов ресурс и е ирационално той да продължи да бъде заплащан. Особено на фона на форсмажорни обстоятелства, които генерират и други неотложни разходи. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
"Отново заявяваме, че имаме прекомерно много ваксини, нисък ваксинационен обхват, липса на желаещи и на възможност за дарения или препродажба. По-нататъшно получаване и заплащане на ваксини, които ще бракуваме, или дори заплащане на такса за отказ, е ирационално. Българските граждани заслужават ясен и конкретен отговор, именно затова продължаваме да настояваме за предоговаряне на условията по договора, сключен между Европейската комисия и Pfizer 2022-2023 г., с възможност той да се прекрати на основания форсмажор за държавите членки, които са сигнализирали такъв, или да се предвиди оставане на тези държави членки в договора, при възможност за заявяване на реално необходимите количества ваксини.", заяви Меджидиев по време на видеоконферентен разговор с Кириакиду.
Здравният министър коментира, че освен външни форсмажорни ситуации, България има и национални такива. В момента страната ни няма функциониращо Народно събрание, което да одобри държавния бюджет и по тази причина се работи с параметрите на държавния бюджет за 2022 г. Същевременно през 2023 г. страната ни трябва да осигури допълнителен финансов ресурс за финализиране на европейски проекти, предвиждащи строително монтажни дейности. Това се налага заради завишените цени в строителния сектор, което се наблюдава и в други държави членки. Още: Няма ясни отговори колко ще ни струва бракуването на ковид ваксини през 2023 година
"Очакваме Европейската комисия, като преговарящ от името на държавите членки на ЕС, да отчете всички специфики. България се довери изцяло на Европейската комисия за този процес, като наш представител. В същото време един упълномощен представител е длъжен да се съобрази с исканията на доверилата се държава членка, а сега, за пореден път, се предлага решение, което противоречи на нашите интереси. България е направила ясни предложения и очакваме работещи решения, които няма да доведат до допълнително финансово натоварване за всички нас. Всяко допълнително заплащане ще представлява ново задължение за държавите членки", каза Меджидиев. Той заяви още, че липсата на гъвкавост в договорите е значително затруднение, както и че епидемичната ситуация е променена и това следва да бъде отчетено от всички страни, вкл. и от производителите.
Бракуване на 2.8 млн. дози ваксини
Поради изтекъл срок на годност в България вече са бракувани над 1.3 млн. дози от доставените количества ваксини на Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH, а от всички видове ваксини – бракувани до момента са малко над 2.3 млн. дози. През настоящата 2023 г. предстои да бъдат бракувани близо 2.8 млн. дози. Освен тях, над 650 000 дози са със срок на годност януари/февруари 2024 г. и предвид факта, че количествата ваксини срещу коронавируса многократно надхвърлят търсенето и потребностите на страната, още на този етап е ясно, че тези количества също ще бъдат бракувани. Меджидиев каза още, че през 2023 г. ще бъдат доставяни бустерни дози, а в България ваксинационният обхват е едва 30%, т.е. не е рационално да се поръчват бустерни дози в пълния обем, тъй като реално няма как да бъдат приложени. Още: Бракувахме ваксини срещу COVID за над 50 млн. лева
"Всички мои действия са в интерес на българските граждани и ще ги отстоявам докрай. Разбираме, че става дума за двустранни споразумения, но тук трябва единно решение на ниво ЕС, защото репутационните рискове са големи не само за България и за всички държави членки, а и за Европейската комисия. Няма как да обясним на обществото защо се дава огромен финансов ресурс за ваксини, които, всички знаем, че ще бъдат унищожени. Ако няма единно решение на ниво ЕС, ви каня да унищожаваме ваксините заедно", заяви Меджидиев.
В заключение здравният министър подчерта, че това е поредният ясен сигнал от страна на България към Европейската комисия за необходимостта от навременни действия за защита интереса на европейските граждани и избягване на риска от недобросъвестно управление на обществен ресурс, за което отговорност ще трябва да поеме Европейската комисия.
