Докато траят споровете кой – крив, кой – прав по въпроса с трансплантациите, който се разгоря през последните седмици между Министерството на здравеопазването и Клинична база Лозенец, две български деца, чиито имена естествено запазваме в редакцията, са заплашени да не оцелеят, написа сайтът „19 минути“.
Рязкото спиране на трансплантациите може да лиши не само тях, но и други хлапета с огромни здравословни проблеми от живот, докато съдът реши споровете между възрастните на високи позиции – министри и бордовици. Защото хирурзите са с вързани ръце. Много по-добрият вариант беше първо да се реши какво се случва с децата, а след това да се вземат крути мерки.
„В момента не е ясно какво се случва и със спешните случаи като споменатите 2, за които решението е въпрос на броени дни, и с не толкова спешните, които имат не много по-широкия хоризонт от седмици до няколко месеца. Дали те продължават лечението си в чужбина и кой осигурява финансирането за това?“, пише още медията.
Справка на „19 минути“ показва, че това излиза доста скъпо. При средна цена в България от 70 000 лв./35 000 евро, в другите държави котировките са следните според международен доклад:
САЩ $163 438
Бразилия $89 066
Италия 77 475 евро
Франция 850 515 евро
Финландия 141 768 евро
Швейцария 118 457 шв.франка
Германия 55 000 евро
Има обаче и много допълнителни разлики за транспортиране на дете и родител и престоя им в клиниките, които могат да увеличат двойно сметката.
Освен това средните цени много често не са показателни, тъй като особено тежките случаи могат да вдигнат котировката в пъти, а понякога и в десетки пъти. Само за пример, в Бразилия например максимумът е 690 000, което е близо 8 пъти повече от средното ниво.
А, ако чужди клиники имат интерес да привличат клиенти и да им е неудобно трансплантации да се правят в България? Докато търсим отговор на този въпрос, майките на вече трансплантираните успешно направиха своя група във Фейсбук. В нея има 24 дами с личните им истории. Интересно е да види – погледнете на Трансплантирани и оперирани деца в болница Лозенец.
Ето историята на Теодора Тенчева от днес (без редакторска намеса):
„Здравейте! Аз съм Теодора Тенчева и съм майка на Виктория Тенчева!
Честно казано ми е трудно да започна...при нас нещата се случиха случайно.Минахме през много сериозни и тежки моменти.Чувах думите "няма как да се оправи"..."не може в България"...и още подобни.
За един родител това е жестоко.За едно дете е жестоко.Никой не заслужава да чуе подобни смразяващи думи особено едно дете.Да виждаш в погледа му как "чете", разбира и слуша между редовете всички доктори.После те поглежда...после разпитва.Многобройните прегледи при различни специалисти...лежането по болници...и пак онези очички,които те гледат така въпросително и уплашено.
Пак ще го кажа...НИКОЙ не го заслужава и на никой не го пожелавам!
Има обаче едни ХОРА (не случайно са главните букви), има едни ЛЕКАРИ (пак не е случайно)...и знаете ли,че те са в България?!
Аз благодаря на Господ,че даде шанса на моето дете и на нас като родители да се запознаем с тях и да видим онзи лъч надежда,за който всеки родител на болно детенце мечтае!
Това са ХОРАТА - ЛЕКАРИ от Болница ЛОЗЕНЕЦ!
Да, те, онези които напоследък ги изкарват едва ли не убиици...как може...как не ги е срам всички тези...нямам епитет...как може да обвиниш такива СВЕТИЛА в такива чудовищни постъки???
Професор СПАСОВ, доцент УЗУНОВА, всички лекари, реаниматорите,сестрите, какичките (така нричаше моето детенце специализантите) те са СПАСИТЕЛИ!
Те спасяват детски животи!
Те успокояват притеснени и плачещи от мъка родители!
Те дават надежда,там където никой друг не може да даде!
Те създават онзи "мост" с чужди лекари,който всички други болници отказват и вдигат отрицателно рамене!
Болница ЛОЗЕНЕЦ, Професор СПАСОВ, доцент УЗУНОВА, всички лекари, реаниматорите,сестрите и специализантите ТРЯБВА да останат и да продължават да спасяват децата на България защото ТЕ имат нужда точно от ТЯХ!
Хора,няма други като тях!
Ще кача снимка на моето момиченце, на което помогнаха...а помогнаха и на мен защото пак ще кажа...те са ХОРА със големи СЪРЦА!
Днес моето момиченце завърши първи клас и аз им благодаря с цялото си сърце и душа за това,че й помогнаха да бъдем там,да сме здрави и да се усмихваме!
Ние сме с Вас и ще Ви подкрепим колкото и където трябва!
от Теодора Тенчева, гр. Пловдив“
