"Надявам се да е той, защото изборът е добър. Той е правил и други бюджети, той е консенсусен и диалогичен, смятам, че ще се справи. Дори политически е добре премислено, защото е признат експерт от почти всички политически партии в България така, че е много добро попадение." Това заяви бившият министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски и заместник-кмет на София Красимир Ангарски относно предложението Кирил Ананиев да бъде новият здравен министър.
По думите на Ангарски пред bTV, Ананиев "най-добре познава какво е предвидено в здравеопазването и ще го изпълни най-добре, от който и да е друг. Предполагам, че вече има в главата си план какво да прави".
Според Ангарски, сегашното състояние на здравеопазването се дължи не само на влиянието на лобита или непознаване на материята, а и на допълнителни обстоятелства, като наличието на 400 болници, начинът им на управление, разрешителният режим...
Според експерта, малките общински болници биха могли да станат медицински пунктове или спешни центрове и не навсякъде да се правят операции, а най-тежките случаи да отиват в университетските болници. По думите му това не се е случило до сега, тъй като "всеки депутат иска в града му да има болница."
Против Ананиев обаче се обяви проф. Милан Миланов. Спорът дали здравният министър да е лекар или финансист е много стар. Сега обаче имаме законови ограничения – големият финансов ресурс е в НЗОК, над 3 млрд. лева, докато здравното министерство има бюджет от само 400 млн. лева. Затова министърът на здравеопазването трябва да разбира тънкостите на здравната система – чака ни рамков договор, падна Наредба 2. Такива са аргументите на проф. Миланов в подкрепа на това здравният министър да е лекар.
Припомняме, че на 6 ноември стана ясно, че заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев ще бъде новият здравен министър.
Сега Ананиев оглавява Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и отговаря за управлението на близо 4 млрд. лева от здравни вноски. Той е бил зам.-министър на финансите почти във всички правителства от 1998 г. насам. Ползва се с подкрепата на почти всички партии заради опита си.
