Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Затова напускат системата и страната. Това каза д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ, по темата за условията, при които работят медиците у нас.
Той представи национално проучване на Федерацията "Здравеопазнавое" в синдиката, направено в периода 1 май - 30 октомври. В него са взели участие 53 лечебни заведения, 1235 анкетирани, сред които 408 лекари, 139 специалисти и 138 санитари. Проучено е мнението на здравни работници с различен сатж - от 1 година до над 16 години, и в различни по собственост зравни заведения - частни, общински и държавни.
"Недостатъчното финансиране и липсата на персонал е изключително стресогенен фактор. Защото лисата на удовлетворение от това, което правиш, и липсата на признание са изключително стресогенни", уточни още д-р Кокалов.
Начинът на управление на самите дейности и отношенията между персонала са друг фактор. Той след себе си обаче води до заболявания и проблеми на лекарите.
"Това, което и мен ме учуди, е, че един огромен процент - над 60% казват, че като като следствие на тези стресогенни и организация на работата, страдат от мускулно-скелетни заболявания.", каза д-р Кокалов.
"Системата е консервативна и тя трябва да се планира постоянно. И, когато постоянно ви стресират, че натам ще се върви, това ще се финансира, това важи и за работодателя. Постоянната неяснота накъде ще върви реформата е стресогенен фактор за всички, включително и за управленците.", подчерта Кокалов.
Крайно време е да се обединим и да има общи действия в областта, заяви той. "Трябва да има Харта за психично здраве, която да се въведе и тя да има отношение към здравеопазването." Малко дейности са насочени към запазване на човешкия ресурс в сферата, смята той.
Като член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Кокалов коментира и параметрите на Бюджет 2020 и разпределението на средствата в сектор "Здравеопазване". Аз одобрих предложението за Бюджет 2020. В него е залегнало числото 233 млн.лв. , естествено, че ще го подкрепя. Има повече пари за всички дейности, включително и за болнична помощ, каза той. Точно заради реформата и това изследване показва, че трябва заедно да го направим. Това не е партийно дело. Бюджетът е добър и зависи сега как ще се споразумеем къде ще отидат тези средства в пътеките, за да сме сигурни, че това увеличение ще отиде действително за изпълнение на договореностите по колективния трудов договор. Така ще успеем да спрем и текучеството в болниците, категоричен е Кокалов. Преговорите за това трябва да започнат всеки момент, след като приключат преговорите с Българския лекарски съюз.
Според Кокалов е необходимо болниците да имат годишни бюджети, а не на тримесечие. Той е предложил механизма и пред Надзорния съвет на касата. Сега има възможност да се прехвърлят до 5% в следващ месец, но това не е достатъчно гъвкаво, а при годишен бюджет разходите ще могат да се планират и разпределят в продължение на цяла година- особено при цикличността на разходите в здравеопазването, обясни Кокалов. Разбира се, това може да бъде въведено при достатъчно добър контрол, подчерта експерта.
Според мен минимум 60% от приходите в едно болнично заведение трябва да се харчи за заплати. Има проблем за общинските болници, но има решение и за това. Там, където се изпълняват минимален брой клинични пътеки с ниска стойност, трудността за осигуряване на заплати е най-голяма. Там трябва да се търсят други възможности за финансиране по простата причина, че здравето е особен вид стока и не трябва да го оставяме на чистия пазар, подчерта Кокалов.
