В четвъртък (18 март), здравният министър ще каже ще има ли национален локдаун. По места директорът на РЗИ предлага мерките и ги съгласува с Областния щаб. Характерът на разпространение на британския вариант на коронавируса е различен за различните области. Това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му, около 100% от случаите на коронавирус в Кюстендилско например е на британския коронавирус. Кантарджиев обясни, че да ядеш лимон със сода за хляб намалява вирусния товар при този вариант на вируса, помага и да се смучат бонбони с етерични масла - но това не са абсолютни лечения.
Що се отнася до случая със смъртта на 57-годишната Румяна в Пловдивско, заради който беше спряно прилагането на ваксината срещу коронавирус на AstraZeneca, Кантарджиев обясни, че тя не е била болна от коронавирус съгласно заключенията на патоанатома. Има обаче данни за прекаран преди години инфаркт, има и до 100% запушване на някои от кръвносните съдове, водещи до сърцето. Става въпрос за „годишен ход на запушване”, т.е. най-вероятно и без ваксинирането жената е щяла да почине. Но това още не е официално заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Може би при по-задълбочено изследване щеше да се докаже това толкова тежко засягане на кръвоносните съдове, но не може на всеки да се прави такова изследване. Засега смятаме, че не ваксината е виновна. Имаме връзка и с австрийските колеги за техните случаи на тромбоза и досега там също нямат данни за въздействие от ваксината на AstraZeneca, добави Кантарджиев пред Нова телевизия. Според него версията на италиански професор, че ако си преболедувал COVID-19 и се ваксинираш, може да има свърхреакция на имунитета и да се стигне до проблеми, не е много релевантна – ако се случи, ще е много рядко и няма да е фатално "да се поусили имунният отговор".
Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов изрази очакване, че към четвъртък се чака обратна връзка от Европейската агенция по лекарствата (EMA).
Разпределението на ваксините
По този въпрос Кантарджиев е категоричен, че ако не е била общоевропейската рамка, държави като България изобщо нямало да се доберат до ваксини. А според Богдан Кирилов нито една държава в ЕС не е имала възможност едновременно да избира ваксини от всички производители. Имаме поръчани ваксини от Pfizer, но не заявени всички като процент от полагаемото ни се при съответната доставка за ЕС – това стана ясно от дневния брифинг на ЕК в петък (12 март), а подозрението е, че не са заявени, защото няма къде да съхраняваме този продукт, той се съхранява при специфични условия – температури от минус 70 градуса по Целзий. Въпросът е, че до момента сме получили 500 000 дози от ваксината на Pfizer и това не е справедливо, добави обаче Кирилов.
Все още Германия и Франция не са ни отговорили дали ще ни дадат количества ваксина на AstraZeneca, която засега не ползват активно, призна Кирилов.
Още: Коронавирусът в България: Продължава да расте броят на пациентите, нуждаещи се от болнично лечение