В борбата с коронавируса, вниманието на колегите трябва да е съсредоточено върху хората с тежка пневмония. Вирусът е тук. Това заяви епидемиологът д-р Мира Кожухарова пред БНТ, която уточни, че не вижда никакъв смисъл да се тестват здрави хора.
Когато няма ваксина, най-добрата мярка е самоизолацията. Виждаме най-тежките форми – масовото разпространение не го виждаме, защото младите хора го карат почти безсимптомно, уточни тя. Идеята е да намалим загубите в момента. Предстои ни да видим връх, смята Кожухарова.
В преобладаващият брой случаи дори няма да разбереш, че си го изкарал. Няма абсолютно никаква ясна информация дали вирусът поватаря, добави Кожухарова. Тя заяви и, че досега такъв тип епидемии са се укротявали през лятото, но предстои да видим как ще се държи коронавирусът. До 10 седмици би трябвало да видим значимо понижение, смята епидемиологът.
"Не тичайте при лекар за всяка малка температура", каза още професорът. И не се нае да говори дали ибупрофенът всъщност вреди. Тази теза се появи заради съобщение в Twitter на френския здравен министър Оливие Веран, който посъветва да се взема парацетамол, а не ибупрофен или кортизол.
⚠️ #COVIDー19 | La prise d'anti-inflammatoires (ibuprofène, cortisone, ...) pourrait être un facteur d'aggravation de l’infection. En cas de fièvre, prenez du paracétamol.
— Olivier Véran (@olivierveran) March 14, 2020
Si vous êtes déjà sous anti-inflammatoires ou en cas de doute, demandez conseil à votre médecin.
Няма обаче абсолютно никакви официални данни съветът на министъра да е основан на някакви научни доказателства. Има статия в списание Lancet по темата, но тя е хипотеза. Хипотезата е базирана на следното – че коронавирусът COVID-19 атакува клетките посредством ензима ACE2, който се синтезира от епителните клетки на белия дроб, червата, бъбреците и кръвоносните съдове. Синтезирането на този ензим е засилено при болни от диабет тип 1 и диабет тип 2. Ензимът може да се синтезира в допълнително количество от приема на ибупрофен, а това да благоприятства заразата с COVID-19. Изрично обаче се подчертава, че това е хипотеза, която още не е научно доказана!
Идеята: на клетъчната повърхност има така наречените АСЕ рецептори, към които се свързва АСЕ ензимът. Именно тези рецептори коронавирусът използва за проникване в клетките. АСЕ инхибиторите прехващат АСЕ ензима, АСЕ рецепторите остават свободни и вирусите могат да проникнат по-лесно. Клетките дори могат да увеличат броя на рецепторите, когато ензимът е в капан. Това би дало повече шанс на вирусите да влязат в клетката.
Епидемиологът посочи, че вирусът може да издържа от няколко часа до няколко дни, но тъй като няма как да знаем кога би попаднал там вирус, трябва да се отнасяме все едно е точно преди ние да имаме контакт с каквато и да е повърхност.
Още: "Още два нови случая на коронавирус у нас"
