В здравния сектор настроенията относно развитието на здравеопазването съгласно предложените два модела от здравното министерство през тази седмица - с пълна демонополизация на НЗОК т.е. частни застрахователи да са равностойна конкуренция на Касата или чрез въвеждане на задължителна допълнителна здравна застраховка към осигуряваното от НЗОК, са различни. Прави впечатление, че работещите в държавния сектор говорят повече в подкрепа на втория модел, при който обаче, при презентацията на екипа на здравния министър Кирил Ананиев, стана ясно, че реално пациентите може да се наложи да плащат четири пъти за болнично лечение (научете подробности ТУК).
Реформа се прави с пари. Когато има пари и бъде изготвено правилно законодателство за реформа, ще има по-добър резултат. Трябва да има събрани средства, за да има преостойностяване на сегашните нива на заплащане, защото това не е цена, а е стойност, която е възможна, а не реална. Това заяви за предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" на БНР заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков
Пенков даде пример с лекарите от "Пирогов", чиито заплати са същите като на колегите им от болницата в Оряхово, която беше закрита: "Това не е нормално. Целта е с новия модел това са се промени. В момента, в който гарантираме финансов ресурс в сектора - промяна в начина на финансиране на самите дейности в болницата и в извън болничния сектор. Променя се и отговорността на пациента. Ние трябва да разберем, че това са нашите пари и нашите пари трябва да отиват там, където ние като пациенти ще получим най- добра грижа".
Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването заяви че подкрепя изцяло предложението за пълна демонополизация на НЗОК: "Смятам, че е в интерес на пациентите да могат както си избират лекарите, така да си избират и фонд, в който да си дадат парите. Смятам, че когато има конкуренция между фондовете, това ще ги направим много по-ефективни в разходването на средствата и в контрола на медицинските дейности. Генерално погледнато, системата на здравеопазването ни струва около 8 милиарда като общество. В момента половината се покрива с публични средства, а другата всеки си я плаща от джоба. Очакванията на хората са да се увеличи размера на публичните средства. Такива са и препоръките на различни консултанти, експерти и международни организации. Това може да стане с увеличаване на здравната вноска, а може да стане и чрез намаляване на разходите. Това е по -скоро технически въпрос".
Общите разходи за здравеопазване в България са 8% от БВП – а публичните 4%. В САЩ, където здравеопазването е най-добро, общите разходи са 17% от брутния продукт, изтъкна Кацаров.
Директорът на болницата в Кърджали д-р Тодор Черкезов заяви, че предлаганият модел е "много добър и дава широка възможност за включване на всички заинтересовани страни". Той призова да не се правят аналогии между разходите за здравеопазване през годините (бел. ред. - през 1998 година разходите за здравеопазване са били 821 млн. лева, а през миналата година - 4,3 млрд. лева) защото това не е коректно: "В 2001 година имало ли е роботизирана хирургия, имало ли е билогично активни вещества и съвременни онкотерапии, които пациентите очакват? Няма как да направим такава връзка с 2001 година и да твърдим, че разходите са нараснали неимоверно много. Разходите нарастват неимоверно във всяка една здравна система".
Черкезов изтъкна, че освен високотехнологичната медицина, повишението на разходите в системата се дължи и на разходите за достойно заплащане на лекарите, но и на сметките в самите сгради, сред които постоянно поскъпващото отопление и ток. Грижите за огромния брой здравнонеосигурени лица – около 500 000 души в страната, също изцяло лежи на болниците в публичния сектор.
"Възниква въпросът как тези лица ще бъдат накарани да се осигурят и как те ще се застраховат, тъй като това ще бъде необходимо сега. Втората група въпроси са свързани с остойностяването на медицинските дейности, защото болниците, поставени в условията на този модел, трябва да имат пред себе си категорично реално остойностяване на медицинските дейности, включително и остойностяването на медицинския труд, тъй като над 50% от разходната част на болниците е за труд. Няма как да не знаем какви са точно параметрите, особено когато преговорите ще се водят с повече от един приходоизточник".
На въпрос на Черкезов дали болниците сами ще договарят стойността на клиничните пътеки с НЗОК, заместник-министър Пенков отговори, че идеята е да има референтни цени на дейностите, които да служат като основа в преговорите, но това не изключва лечебните заведения да имат различни цени, ако докажат, че предлагат по-добър продукт.
Според Пенков, задължителното осигуряване елиминира опасността застрахователите да откажат да сключват договори с по-болни пациенти. Той посочи, че моделът работи успешно в Холандия и е по-добър от просто повишаване на здравната вноска.
Необходими са мерки и в доболничната помощ, допълни той. Според Пенков, в момента около 2500 легла са в страната са излишни, тъй като много новосъздадени лечебни заведения са струпани в големите градове
Работните групи за обсъждане на предлаганите модели трябва да бъдат готови до края на седмицата, изтъкна заместник-министърът.
