При настоящата пандемия (бел. ред. – от COVID-19) е ползвана рамката на Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия, приет с Постановление 5 на Министерския съвет от 13.01.2006 година, основните насоки на Световната здравна организация, Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) и разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове. Това гласи официален отговор на Министерството на здравеопазването (МЗ) на въпроси на Actualno.com, зададени по реда на Закона за достъп до информация (ЗДОИ).
Actualno.com зададе редица въпроси с цел да изясни дали България е мислила и се е подготвяла за пандемия като тази от COVID-19, както и кои точно институции е трябвало да са готови и какви пари са похарчени за планирането и носенето на отговорност. Отговорите от институциите представят една доста интересна картина.
На първо място – преди 13 март, 2020 година, когато България влезе в извънредно положение заради COVID-19, не са разработвани концепции на национално ниво за противодействие на епидемия от вирус като SARS-CoV-2. Единственото изключение е грипът, както и национална програма за елиминация на рубеола и морбили. Припомняме, че SARS-CoV-2, както и грипът, са респираторни вируси. В човешката популация циркулират седем вида коронавируси, но са известни общо 40 вида.
Констатацията на здравното министерство за готовността за грипна пандемия е отговор на следните въпроси: Съгласно изисквани от Националната здравна стратегия за 2015 година и Националната здравна стратегия за 2018 година следва да бъдат разработени планове, които да намаляват риска от епидемии и епидемиологични взривове сред населението в България. Разработени ли са такива планове? Изпълнява ли се някой или някои от тях по време на извънредното положение? Какви са резултатите от изпълнението му/им?
Всъщност, в Националната здравна стратегия 2014 – 2020 година няма и дума за пандемия, която може да избухне заради непознат до този момент вирус. SARS-CoV-2 обаче не е нещо напълно неочаквано – предшественикът му SARS-CoV предизвика епидемията от Тежък остър респираторен синдром в Азия и стана факт още в началото на този век! А в стратегията ни за периода 2014 – 2020 година има отделна страница, посветена на ключовите предизвикателства в областта на здравето на нацията – и там се изброяват като такива хроничните заболявания, това, че все повече хора страдат от много на брой заболявания, липсата на добро управление и добри закони, недостатъчно добре подготвена система и "неподготвеност на структурите на гражданското общество да посрещнат предизвикателствата, свързани със здравето на нацията"!
През 2015 година е приета Концепция "Цели за здраве 2020". В нея пише, че трябва да има укрепване на капацитета на общественото здравеопазване – дали това е постигнато за 5 години преди пандемията, всеки може сам да направи преценка. МЗ обаче признава, че "предизвикателствата в настоящия момент пред националната система на общественото здравеопазване са в областта на здравните заплахи, възможностите за бързо установяване и идентификация на причинители с висок епидемичен потенциал, организиране на бърз отговор, координиран с други сектори". Тоест, трудно ни е още да преценяваме бързо дали даден вирус ще ни срине и ако да, да го ограничим преди да ни срине. Здравно министерство уточнява и, че по тази тема – укрепване на капацитета на общественото здравеопазване, е осигурена допълнителна възможност да се ваксинираш срещу морбили и рубеола – за групи с повишен риск. Обучени били и служителите на РЗИ, а похарчените пари досега (от 2019 година насам) са 259 127 лева.
Всъщност, България разработи план как да реагира при пандемия и го утвърди чак на 3 декември, 2020 година. Припомняме, че заради коронавируса влязохме в извънредно положение на 13 март, 2020 година. А планът, утвърден на 3 декември, е за реакция при бъдещи пандемии.
Що се отнася до това колко пари са похарчени досега за стратегии, концепции и планове за защита на населението от биологично бедствие т.е. епидемия, отговорът е, че от 2006 година насам са похарчени 18 379 209 лева. С уточнение, че тези пари са разходвани в рамките на Националния план за готовност за грипна пандемия! Само за по-добро покритие с ваксини като отговор на сезонния грип от 2019 година досега са похарчени 2 946 570 лева. Но пък няма отговор извън грипа колко действащи планове на национално ниво за противодействие на епидемия са направени и утвърдени преди да влезем в извънредно положение на 13 март, 2020 година – защото няма планове за реакция при вирус, който не е грип или познат.
Не е бедствие
Дали обаче коронавирусът беше възприет като бедствие в България не само на думи, но и по законова обосновка? Преди здравното министерство, отговори по темата даде и Националното сдружение на общините (НСОРБ), което не е орган на изпълнителната власт и не се сформира като резултат от проведени избори – то е националнопредставителна организация. НСОРБ посочи, че само отделните общини и МВР могат да кажат как са подготвени съгласно Националния план за защита при бедствия, включително биологична заплаха. Става въпрос за това да бъдат осигурени материали за защита на населението и проведено обучение за реакция на гражданите по места.
Actualno.com опита да разбере колко такива планове за реакция са изготвени по общини, колко от тях евентуално са приведени в действия, когато пандемията ни удари, каква е оценката от действието на приведените планове и колко пари са изхарчени за изготвянето и привеждането в действие на въпросните планове. НСОРБ обаче направи разграничение – едно е Закона за защита при бедствия, друго е Законът за здравето – по него здравният министър издава заповеди, временни мерки въвеждат и директорите на съответните РЗИ. Именно здравният закон беше приложен що се отнася до мерките в извънредното положение и извънредната епидемична ситуация, в която България все още е и ще е поне до 30 април, вероятно и по-нататък. Не разполагаме информация някоя община да е обявила бедствено положение поради биологично заразяване по Закона за защита при бедствия, посочиха от НСОРБ.
