"Задачата на Медицинския съвет е не да дублира Оперативния щаб, а дадава съвети. Това, което е основната ни забележка, възражение, е че ограничителните мерки са много добри, те даже са над необходимото. Това, което не се прави, е епидемиологичен обзор. Необяснимо е това инатене, да не се въвеждат бързите тестове." Това каза пред БНТ доц. д-р Атанас Мангъров, част от новосформираното звено към Министерския съвет.
Тезата за бързите тестове разясни и друг член на съвета - проф. Аргирова, която обясни, че с бързи тестове може да се изследват контактни хора с доказано заразени с COVID-19, хора с грипоподобни симптоми и хора, връщащи се от рискови страни. По думите ѝ, бързият тест дава два вида положителени резултата – за вече прекарана инфекция, без да има симптоми, както и за инфекция „в сила”. Но при всички случаи реалните резултати изискват тестът да се прави няколко дни след фактическото заразяване.
Въпросът е да не правим пропуски в съществените области, обясни доц. д-р Мангъров. Не можем да пренебрегваме съществено предимство в тестването. Общата картина ще бъде по-ясна, ще се знае кой е прекарал и кой не вирусът. Ако това беше направено овреме, щяхме да хванем значителна част от предишните случаи, сега се хващат вторични и третични случаи – били контактни и пр. Тестовете са с 90% сигурност, но ако не се прави пропускаме заразата в началото на 100%. Това е и позицията на СЗО. Там където се прави има резултати, подчерта той.
"Това е епидемия и борбата с нея трябва да се водят от епидемиолози. Това е наука и си има правила, когато те не се спазват и се нарушават, ние ще търпим щети", каза още доц. д-р Атанас Мангъров. "Въпросът е да не правим пропуски в съществените области. Не можем да пренебрегваме съществено предимство в тестването, добави той.
Какво ще представляват алгоритмите, които ще издаде медицинския съвет - "Няма нужда да четем западни списания – това са неща, които ги пише във всеки учебник. Такъв алгоритъм би дал указания какво да правят конкретно всяка една част от лекарското съсловие и обществото. Това няма да са грандиозни новости, а конкретни съвети и указания как да се действа в ситуацията.", акза Мангъров.
Пикът на заболяването у нас, така както се развива епидемията в другите страни и това, което става у нас, пикът ще е след 2-3 седмици, отговори експертът.
Трябва ли да се слагат маски? Ако това успокоява хората, нека ги носят. Реално от тях няма особена полза, но в някаква степен това показва ангажираност, колко върши работа е друга работа. Всички заграждения – недопускане в парка – съдават дискомфорт, но показва ангажираност с проблема, обясни експерът.
Лекарството - Няма панацея, това е вирусна инфекция, срещу нея няма дефинитивно лечение. То е самоограничаващо се заболяване – т.е. Нещо , което минава от самосебе си. Тези, котио са се излекували – на тях всъщност им е минало. Няма как да убием този вирус, причинител на заболяването, каза Мангъров.
"Не е длъжно всеки болен от коронавируса да бъде вкаран в болница, той може да си стои и в къщи. В болница трябва да са само тези, които имат нужда от специфични допълнителни вливания, например.", подчерта той.
