Наблюдението ми е, че общите ни стремежи за по-бързото въвеждане на електронно здравеопазване в цялостния му вид в България е относително забавено. Това заяви Даниела Дариткова, председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, която откри 11-та Национална конференция по е-здравеопазване „Национална платформа за електронно здравеопазване-тенденции, стратегии и политики”, предаде репортер на БГНЕС.
Дариткова обаче подчерта, че е факт, че във времето у нас се бележат малки стъпки. Тя отчете, че в Националната здравна стратегия се отчита ситуацията към момента и ключовите предизвикателства, като са заложени следните мерки -въвеждане на национални здравни стандарти, задължителни здравни стандарти за статистика, разработване на политики за сигурност и оперативна сигурност, изграждане на национална здравна информационна система, осигуряване на достъп на гражданите до нея чрез електронен идентификатор, които трябва да станат факт до 2020 г.
От своя страна Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в България, заяви, че, когато електронните услуги се прилагат в здравеопазването може да се увеличи качеството и бързината в здравеопазването.
Той поясни, че ЕК е приела план за въвеждане на електронно здравеопазване и е предприела инициативи за масовото му въвеждане на територията на целия ЕС. Въпреки това, обаче, по думите на Златев, съществуват редица предизвикателства пред съвременните здравни системи, като все повече хора се борят с болести, а разходите за обществени здравни услуги нарастват средно до 7,5% от БВП за страните членки.
Огнян Златев коментира, че приетият план за електронно здравеопазване до 2020 г. на ЕК предвижда постигане на по-широка оперативна съвместимост на здравните услуги, лесни за употреба услуги и по-широко разпространение на електронните услуги.
„Въпреки ограниченията, които среща през годините, ЕК продължава да подкрепя електронните здравни системи. Неразбирането на електронното здравеопазване, обаче остава пречка”, категоричен бе още Огнян Златев.
