"Още от края на миналата седмица всяка една от болниците в България е подала своята заявка, че ще приема и лекува украински граждани. Болницата, в която работя също приема такива бежанци. Като лекар също приемам такива пациенти. Не ги връщаме, защото знаем, че нямат друга алтернатива. Всеки един лекар в България би бил на същото мнение и би приемал тези хора, защото те са нуждаещи се. Те бягат от едно място, което е неблагоприятно за тях, където не могат да получат такива здравни грижи".
Това заяви в Студио Actualno акушер-гинекологът, дългогодишен експерт по "Достъп до лечение" в Националната председателска организация (НПО), а от края на миналата година и неин председател – д-р Иван Вецев.
Той коментира как се осъществява към този момент достъпът на украинските бежанци до здравни услуги у нас. По думите му сега тази тежест пада единствено върху плещите на здравните специалисти и болниците, а държавата трябва да се намеси поне с част от финансирането.
Тъй като повече от бежанците все още нямат установен статут, ситуацията става още по-сложна, а към този момент няма ясно разписани правила от държавата как да се процедира.
"В петък (11 март) ще има спешна среща на ръководството на НПО и ще излезем с конкретни предложения към здравните власти, първо на ниво организация - как тези пациенти да достигат до здравни грижи. Трябва една част от тяхното лечение да бъде финансирано, защото колкото доброволна и благотворителната да е тази дейност, все пак ще има разходи, които да бъдат поети. Смятаме, че тук е ролята на държавата, тъй като тя е органът, който ще регулира този процес, а ние ще го изпълняваме. В нашата система е трудно на българските граждани да достигат до такива услуги, какво остава на тези, които не знаят език, не познават държавата и не знаят къде са болниците", коментира председателят на НПО.
Д-р Вецев коментира и най-големите проблеми на българските пациенти през тази година. Според него достъпът до лечение на българските пациенти, особено на тези с хронични заболявания, е бил възпрепятстван заради ковид пандемията: "Всичко беше насочено към ковид болните и тези пациенти бяха оставени някъде настрани. Личните лекари са много натоварени, покрай пандемията те стояха постоянно на телефона и отговаряха на запитвания. Целият процес трябва да бъде вкаран в рамка, за да има правила за работа. Както да даде възможност на пациентите регулярно да имат връзка със своите лекари, а на лекарите да даде спокойствието, че ще имат време за почивка. Имали сме сигнали от общопрактикуващи лекари, че те са пренатоварени, в същото време пациентите имат своите нужди".
Той е категоричен, че проблемът със спешната помощ е многопластов: "Ако разгърнем тази дебела книга на проблемите ще видим, че на всеки един лист има редица проблеми. От една страна чисто административните неуредици, свързани с липсата на конкретни правила, от другата страна липсата на кадри в системата и не на последно място липсата на леглова база, която беше заета с ковид пациенти".
Как в съседните страни са овладели големите проблеми, пред които са поставени пациентите, защо е толкова важна дигитализацията на здравеопазването, има ли надежда, че новите здравни власти у нас ще я осъществят и кога ще може в България да стане факт т.нар. "електронна здравна карта"? - вижте във видеото.
