Отхвърленото вето на президента Румен Радев върху мораториума за плащанията за иновативни терапии и лекарства от НЗОК предизвика сериозни дебати, които бяха само част от вълненията около здравната реформа у нас. Ето какво каза в интервю за Actualno.com по наболелите теми председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова.
Д-р Дариткова, въпреки протестите пред НС, парламентът не одобри президентското вето за мораториума върху лечението с нови молекули. Защо?
Приехме решение временно следващата година да не се заплащат нови молекули, които все още не са навлезли в употреба в нашите фармако-терапевтични ръководства. Решението е непопулярно, мярката е крайна, но се налага, защото има необходимост изпълнителната власт да въведе ред в потреблението на лекарства чрез въвеждане на информационна система, чрез изработване на фармако-терапевтични ръководства, чрез строг контрол за изпълнението им, чрез корекция на закона, който регламентира паралелната търговия. Целта е да сме сигурни, че българските пациенти се лекуват с модерни медикаменти, изписани съобразно световните медицински стандарти и според необходимостта на заболяването. Да сме сигурни, че ще стигнат до българските пациенти, а не се озовават обект на реекспорт в някоя чужда страна. В следващата година има предвидени 300 млн. лв. за лечение на онкоболни, 1 милиард общо за лекарствена терапия. Всички нови терапии, които в процентно отношение и сега са в повече в бюджета на касата, ще бъдат заплащани както досега.
Фактически има ли увеличение в сумите за хората с тежки и редки заболявания?
Общият бюджет за медикаменти в следващата година е 1 милиард лева - с 300 млн. лв. повече, отколкото е бюджетът за тази година.
Увеличавате бюджета, а в същото време не допускате новите молекули, каква е логиката?
Бюджетът е разчетен на базата на медицинската статистика от потреблението на медикаменти за тази година. Осигурени са всички заболявания и пациенти, които се очаква да бъдат включени с лекарствена терапия за следващата година. 65% от средствата за медикаменти са именно за иновативни лекарства. За последните 4 години имаме 25 нови молекули, които са навлезли на нашия пазар, а последната година натискът се оказа особено силен и имаме 32 нови. За да може те да се използват рационално, изпълнителната власт трябва да извърши стъпки, които да гарантират включването им във фармако-терапевтичните ръководства, което досега не се е случило. От друга страна да се намерят механизми чрез информационна система да се следи лекарствопотреблението и чрез промяна в закона за паралелната търговия да се контролира процесът на това алтернативните медикаменти да не стават обект на реекспорт, който се случва за съжаление. Ако се изпълнят всички тези стъпки, тази временна мярка може да бъде прекратена.
Ако медицинската комисия в съответното лечебно заведение реши, че конкретният пациент има нужда от иновативен медикамент, но той е под забрана за финансиране от НЗОК, какво следва?
Комисията за лечение трябва да мотивира своето становище. Здравното министерство ще търси варианти през друг фонд да финансира лечението на конкретния пациент. В споменатите 32 молекули имаме индикации само за 4 заболявания, които все още не се покриват от НЗОК. Става въпрос отново за редки заболявания. Имаме универсален фонд, който трябва да гарантира лечението на всички социално значими заболявания. Редките болести са голямо предизвикателство за всеки фонд. Те касаят малък брой хора с терапии, които са изключително скъпи. В този смисъл трябва да се стремим към решение, което да гарантира достъпа на тези пациенти, но не през плащания от нашите здравни осигуровки, а от бюджета на здравното министерство. Това е необходима стъпка, за да се гарантира достъпът и контролът да бъде по-добър. От друга страна универсалният фонд да гарантира универсално покритие на масовите заболявания.
Но така държавата не се ли намесва грубо и казва как лекарите да лекуват?
Наложи се да се поеме политическа отговорност за това непопулярно решение именно защото изпълнителната власт не е свършила своята работа и аз го казвам с цялата отговорност за това, че сме управлявали в последните две години. За да не се стига до дебат, който не е експертен и в Народното събрание да се говори за терапевтични стратегии и молекули, трябваше всичко това, което коментираме, да е реализирано от изпълнителната власт. Ние трябва да имаме контрол и ефективност на средствата, които гласува парламентът, защото това е работата му - да даде финансовата рамка. Тя да гарантира достъп и баланс на интересите на всички здравно осигурени български граждани, а експертите и специалистите да се произнесат по какъв механизъм ще навлизат новите терапии в България, за да не застрашат баланса на разходите за останалите дейности, които трябва да покрива Касата.
Факт е, че през последните години имаме значителен ръст на разходите за лекарствена терапия. Ръстът на всички останали дейности - извънболничната помощ, диагностични изследвания, болнична помощ, не може да достигне като темп ръстът за медикаменти. Този баланс е нарушен и на това трябва да се търси решение. НЗОК трябва да покрива всички видове услуги, а анализът показва, че имаме дефицит не по отношение на медикаментозната терапия, а в ранното откриване и диагностика на заболяванията. Там трябва да насочим нашите усилия, за да може после лечението да бъде с по-малко разходи и с по-добър резултат.
Обвиняват ви - законотворците и здравното министерство, че въвеждате механизми за наказания на пациентите, а не на нарушителите, как ще коментирате?
В случая не става въпрос за наказания, а за търсене интереса на пациента, да дадем срок на изпълнителната власт да извърши всичко, което изброих, че не е направено от нея. Това не е наказание на пациентите, а гаранция, че те ще получат медикаментозно лечение при ясни правила и качество на тяхното лечение съобразно съвременните медицински стандарти. Гаранция и за това, че средствата на Касата ще стигнат за цялата година и отделни пера няма да изконсумират бюджета за изследвания, за болнична помощ.
Паралелният износ на скъпоструващи лекарства се оказа твърде сериозен проблем. От кога се знае за него и какво прави държавата, за да не остават наши болни ощетени?
Паралелната дистрибуция е законово регламентирана и когато тя е легална, е един от елементите на вътреобщностна доставка. Това е възможност от Договора за Европейския съюз и от принципа за свободно движение на хора и услуги в рамките на Съюза. Във времето паралелната дистрибуция доби значителен ръст именно поради факта, че ние осигуряваме навлизането на медикаменти на ниски цени и разликата от цените в съседни нам други европейски страни дава възможност за печалба. Регламентът, който ще регулира този процес, е в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, според който Изпълнителната агенция по лекарствата ще може да забранява паралелната дистрибуция, когато количествата за българските граждани са застрашени.
Все по-силно става недоволството от факта, че общинските и областните болници са търговски дружества. Всички знаем, че фирми, регистрирани по Търговския закон, са ориентирани към печалба. В същото време те имат лимити и поемат лечението на неосигурени лица. Това ще се промени ли?
Проблемът със задълженията на различните видове лечебни заведения е сериозен. Причините се анализират с цел да се въведат единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения. Търговската форма на дружеството не влияе на медицинската услуга, защото така или иначе лечебните заведения (ЛЗ) нямат право да реализират печалба. Ако я имат, тя може да бъде инвестирана единствено в развитие на услугите, които предлагат. Функционирането им е изцяло зависимо от финансирането чрез клинични пътеки. Там е разковничето. Ако този механизъм се промени, ако имаме реално остойностяване на разходите за лечение, ще имаме и баланс във финансовото им състояние и гарантирана медицинска помощ. Там трябва да се търсят решенията.
Как ще се въведе реалното остойностяване и кога?
Смятаме, че с налагането на другата забрана - НЗОК следващата година да не финансира нови дейности и услуги, да постигнем баланс на разходите в областта на болничната помощ. Така ще се увеличат цените на пътеките, които са най-недофинансирани, ще се определят по-големи и гъвкави прогнозни бюджети на лечебните заведения. Ще имат възможност за повече приходи и оптимизиране на тяхното състояние. Ще се търсят и други възможности за преструктуриране и стабилизиране на лечебните заведения, за които е преценено, че имат нужда от такава регулация. Всичко това подлежи отново на дискусия, защото е ясно, че клиничните пътеки не са най-съвършеният метод за финансиране на болничната помощ, но първите стъпки ще са чисто експертна дискусия, за да се постигне резултат и да не се политизира отново проблемът.
Кога България ще има нова здравна карта и с нея кои проблеми ще изчезнат?
Задействана е отново процедурата, определени в закона. Тя предполага до няколко месеца да бъде финализиран процесът. Здравната карта ще даде картината на наличните медицински услуги и медицински специалисти в страната и ще бъде средство за планиране на инвестиции.
Електронно досие, електронна здравна карта, електронна рецепта - кога пациентите и лекарите ще имат този комплект?
Проектът, който финансира изграждането на единна национална здравно-информационна система, е приоритетен за правителството. Той се изпълнява по програма "Добро управление" със съответни срокове. В момента се преглежда законодателната уредба. Смятам, че ако проектът успешно се реализира, до края на следващата година ще имаме една по-прозрачна, по-добре управлявана и по-ефективна здравна система.
Интервю на Анита Чолакова
