Българската ваксина срещу COVID-19 остана без държавно финансиране. Проектът е кандидатствал за 300 000 лв., които ще помогнат на учените да проведат Фаза 1 - клинични изпитания на хора. Защо Фонд "Научни изследвания" остави проекта на БАН сред резервите, а отпуска средства за разработка, свързана с вируса и климатичните промени - проблемът е стар, свързан със самата процедура на одобряване на проектите.
"От БАН бяха подадени няколко проекта към Фонд научни изследвания в панела "биомедицински проблеми". Никой проект на БАН не получи финансиране заради самата процедура на Фонда за класиране на проектите. Не знам доколко е известно, но рецензентите, които класират проектите, сами, според своята експертиза, избират проектите, на които да направят рецензии. От там са възможни различни влияния върху процеса на лицензиране и в крайна сметка всички проекти на БАН, независимо, че той носи половината от научната продукция на страната, останаха сред резервите." Това обясни пред БНТ доц. Пенка Петрова, директор на Института по микробиолоия към БАН, в който се разработва българската ваксина срещу коронавируса.
В отговор до БНТ от Фонда за научни изследвания казват, че одобрените проектни предложения са оценени в конкурс, след оценка от временна научна експертна комисия за всяко от направленията. Според правилника, комисията е определила чрез жребий по двама учени, включително и от чужбина, за оценители за всеки проект. Направен е и списък на резервите, които ще бъдат финансирани, ако бъдат намерени допълнителни средства.
Така се стига до това, че проектът за българската ваксина е 5-та резерва в листата на чакащите. Той е събрал 94 точки от 100 максимални. Екипът, работещ по ваксината, е кандидатствал за 300 000 лв. Изчислили са, че тези средства ще стигнат за Фаза 1 - клинични изпитвания на хора, "а сега с това финансиране от института "Пастьор" (бел. ред. - българската ваксина получи финансиране от института на проект за година и половина) ще имаме пари да направим прототип и да направим експерименти върху животни", обясни доц. Петрова и потвърди, че учените от БАН ще продължат да работят.
Разчитаме и на българо-китайско финансиране на проекта през Фонда за научни изследвания. Имаме интерес от китайска страна, засега нямаме разговори с фирми, защото България няма мощности за производство, коментира тя.
Българската ваксина е единствена по рода си:
"Нашата ваксина е иновативна идея. Досега тя не е проверявана в света. Става дума за протеинова ваксина - олигопептиди, които да бъдат капсулирани в липидни наночастици. Затова за институт "Пастьор" беше много важно да се провери дали тази идея ще работи, защото може да открие голям път за развитие на ваксините в бъдеще", обясни доцентът.
Ваксината е насочена към консервативни райони, предполагаме, че при добро стечение на обстоятелствата няма да има нужда от реваксинация. Тя ще действа срещу голям брой коронавируси, не само срещу COVID-19, каза още Петрова.
За цена на доза в момента не може да се говори, защото дори прототипът все още не е проверен. Вероятно ще бъде малко по-скъпа от тези на фармацевтичните гиганти, защото те имат възможност за масово производство, каза доц. Петрова.
Проблемът с финансирането на научни проекти е стар:
"Има субективизъм, който влияе на избора – да , това са отдавнашни проблеми във Фонд научни изследвания. Може би трябва да се промени процедурата за избор на проекти.", подчерта тя.
Доц. Петрова отговори на въпроса има ли лично отношение към БАН от рецензентите във Фонда така: "Всички проекти на БАН спечелиха много точки. Те са сред най-добрите, но просто са под чертата. Тук обаче трябва да се има предвид кое е най-приоритетно за страната, защото са финансирани проекти като COVID-19 и климатичните промени. Това все пак не е най-належащото, докато обществото очаква да се обсъди ваксината, да се обсъди имунния отговор на организма, процеса на възпаление. Всичко това бяха проекти, подадени от БАН", коментира още доцентът.
