Пръстовият идентификатор в болниците беше един от основните моменти в започнатата здравна реформа. С идването на служебния кабинет обаче стана ясно, че на него не се гледа с добро око, а ефективността му се оспорва.
На среща между служебния здравен министър Илко Семерджиев и представители на Здравната каса, Министерския съвет, Националното сдружение на частните болници, Център за защита правата в здравеопазването и федерация "Български пациентски форум" всички страни се обединиха около тезата, че механизмът не е икономически изгоден и трябва да отпадне. Впоследствие министърът отложи и внедряването на идентификатора в извънболничната помощ.
В западния свят и особено в Европа пръстовият идентификатор не е особено популярен и предпочитан метод за регистрация и идентификация на пациенти. Все пак, в САЩ, много повече в стравнение с Европа, болниците са склонни да експериментират с подобни нови технологии. Причината е, че американските здравни власти имат лош опит със случаи на объркване на пациенти или кражба на самоличност с цел злоупотреба с медикаменти. Именно затова някои американски лечебни заведения са избрали да заложат на биометричната идентификация.
"Много болници използват просто първото име и датата на раждане за идентификация. Това не е достатъчно надежден метод", заявява Шон Лейн, бивш служител на американската Национална осигурителна агенция, и основател на фирма за биометрични технологии за идентификация. Техни продукти вече се използват в близо 180, предимно малки и средни болници в страната.
В САЩ обаче също се води дебат за притесненията около даването на пръстови отпечатъци в болниците. Противниците на технологията се опасяват, че тези биометрични данни могат да излязат от здравната система и да попаднат в ръцете на застрахователни компании, кибер престъпници и др.
В болниците, които не искат да използват пръстов идентификатор, са измислили други варианти. Като например при регистрация пациентите да бъдат заснемани и снимките да се прилагат към медицинските им картони.
На някои места пък пациентите дават друг тип биометрични данни. И макар подобни модерни технологии за идинтификация да са възприети в стотици болини в САЩ, практиката не е масова.
А още по-малко масова е тя в Европа. Проучване от юни 2016 г. на болници във Великобритания, Франция, Германия и Италия показа, че 78% от европейските болници все още използват надписани хартиени, пластмасови или силиконови гривни за идентификация на пациентите. Към биометричните технологии има огромно недоверие, като водещата причина за отказа те да бъдат приложени в Европа са по-високите им цени. На места е имало експерименти, но са били налице проблеми с интеграцията на системата (Великобритания и Италия), протести от страна на персонала (Германия) и недоволство на пациентите (Франция). 90% от болниците планират да използват баркод технологията за управление на ресурсите си.
Също така 90% от участващите в проучването европейски болници използват мобилни устройства като таблети например, за да събират данни от пациентите. Подобни устройства използват 80% от сестрите и половината от лекарите.
Въпреки че използват относително консервативни методи за пациентска идентификация, повечето европейски болници - 90%, смятат, че онлайн и мрежовите технологии имат място в работата им. Само 10% от запитаните не са съгласни с това твърдение, като списъкът се оглавява от Германия, където здравните власти са най-обезпокоени за личните данни и сигурността на пациентите и медицинската информация.
Болниците във Великобритания са сред най-отворените за навлизането на иновации. Въпреки това, според официални данни през 2009 г. 8 от 10 болници са използвали принтирани гривни за ръка, за да идентифицират пациентите си. Гривните съдържат баркод с името и датата на раждане на пациента и са направени от високоустойчив материал, за да не могат да бъдат лесно скъсани или премахнати. Устойчиви са на третиране с химикали, вода и др. вещества. Гривните са различни за различните видове пациенти и престой - има за общо пациентско ползване, за краткосрочни хоспитализации и такива, които са специално за деца.
Системата с принтираните гривни обаче не е съвършена. Всяка година във Великобритания има хиляди сигнали за случаи на объркани пациенти заради сходство в имената или пропуски от страна на персонала и съответно - погрешно лечение. "Въпреки това идентификацията с гривни с баркодове или чипове се предпочита, защото е евтина и пациентите я одобряват. Затова здравният свят е пълен с баркодове", заявява Спраг Окли, есперт по технологии за идентификация. По негови думи гривните работят добре, особено по отношение на проследяването, но могат да бъдат компроментирани много лесно като инструмент за идентификация, тъй като се копират сравнително безпроблемно.
Въпреки недостатъците на системата на гривните обаче, здравните власти в Европа все още не са готови да се доверят напълно на пръстовия идентификатор при регистрацията на пациенти. Някои страни обаче са изработили компромисно положение - не пациентите, а болничният персонал се идентифицира с пръстов отпечатък.
Такъв е например случаят с Австрия. Там най-голямата верига болници въведе през 2008 г. система за биометричен контрол върху медицинската система. Така отпадна нуждата лекарите и сестрите да помнят и въвеждат всеки път потребителско име и парола, за да влязат в системата. При първоначална регистрация всеки служител сканира показалеца си и след това само с едно докосване на устройството получава достъп до базата данни на болницата.
Тази технология е налична и на други места като Великобритания например, тъй като масово на нея се гледа като на по-надеждна по отношение на защитата и контрола на достъпа до специализираната медицинска информация.
Подобно виждане споделят и в Германия, където болниците са склонни да възприемат биометричните идентификатори, но отново, само по отношение на персонала.
Страната обаче не се ограничава единствено до избора на система за пръстови отпечатъци и е известна с това, че преди повече от 10 години болницата в Бад Райхенхал стана първата в света, която въведе сканиране на ириса за достъпа до неонатологичното си отделение. С подобна цел - за ограничаването на външния достъп до някои отделения, други немски болници също веведоха биометрия - ирисова или с пръстов отпечатък.
Немските здравни власти са категорични, че в този конкретен случай биометричната идентификация е по-доброто решение, тъй като с обикновен код или парола самоличността на медицинските лица не може да бъде гарантирана и достъпът може да бъде компроментиран. Сканирането на ириса, който се счита за най-уникалния идентификатор, безспорно е една от най-иновативните идентификационни технологии и вече много болници по света - в САЩ, Азия и Европа я ползват, за да гарантират самоличността на пациентите си.
Технологиите за разпознаване обаче се развиват постоянно и по света вече навлиза трети идентификатор - дланта.
В САЩ незадължителното сканиране на дланта е факт в редица болници от няколко години насам и вече милиони американци са дали отпечатъце на дланите си.
През 2014 г. технологичният гигант Fujitsu представи в Германия технологията за сканиране на човешката длан и започна своя поход за внедряването й от Испания.
Същата година съседна Турция обяви, че това е следващата й стъпка в интегрирането на биометрията в здравната система на страната, започнала през 2012 г. Турция заимства част от технологията за сканиране на вените на длатна и обяви, че ще регистрира пациентите в няколко частни болници, групи лечебни заведения и диализни центрове по пръстовите им вени.
Според прогнози на специалисти проблемът с откраднатата и изгубена информация е сериозен и може да струва на американската здравна система по 7 млрд. долара годишно. Дали става въпрос за подменена самоличност, съвпадащи имена, грешно лечение или надписани, ненужни и несъществуващи хоспитализации, какъвто е проблемът в България, пропуските в медицинските системи за идентификация струват скъпо - и в пари, и в човешки животи. Затова здравните системи по света имат основание да търсят алтернативи на съвременните системи.
Привържениците на биометричните идентификатори са категорични, че на болниците е нужно "нещо, което хората не трябва да носят със себе си или могат да забравят". Според тях системите на регистрация само по лична карта или с идентификационен код, парола или електронна карта са остарели и не гарантират пълна идентификация на самоличността.
Противниците на новите технологии за разпознаване обаче посочват, че те също имат много недостатъци. Така например чертите на лицето се изменят с времето, което прави лицевото разпознаване ненадеждно. Дори ирисът може да бъде компроментиран от използването на контактни лещи, а при някои заболявания пръстовите отпечатъци също могат да се видоизменят.
Основните агрументи за високата цена на тези технологии и за ненадеждността им по отношение на защита на личните данни и предотвратяване на възможностите за злоупотреба са главните причини биометричните идентификатори да не са навлезли все още масово в болниците по света. Особено Европа е сериозно мнителна към идеите за пациентска идентификация с пръстов отпечатък, ирис или длан, и лечебните заведения на Стария континент или прилагат технологията частично, или изобщо не я прилагат, разчитайки на по-стари и изпитани методи.
