Пореден анализ - този път доклад на Еврокомисията за състоянието на здравните системи на страните членки, посочва България както като лидер по хоспитализации и лични разходи на пациентите, така и по лоши здравни показатели.
"Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, изразена в постоянно висока смъртност от заболявания, като например сърдечно-съдови заболявания и нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. Всъщност България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания в ЕС и много ниска честота на преживяемост при няколко ракови заболявания", пише в доклада. Според данните през 2014 г. 20 000 смъртни случая - 19% от всички у нас, е можело да бъдат избегнати. Това е т.нар. предотвратима смъртност, която в ЕС средно е 11% и у нас се дължи основно на сърдечно-съдови заболявания. Например смъртността от инсулт у нас е над над 4 пъти над средната за Евросъюза. Повече непредотвратени смъртни случаи има само в Латвия и Румъния.
"Значителна част от смъртните случаи биха могли да бъдат предотвратени чрез справяне с поведенческите рискови фактори и засилване на първичната профилактика. По-специално разпространението на тютюнопушенето и консумацията на алкохол в България продължава да бъде сред най-високите в Европа", пише в доклада, като се припомня, че 28% от българите пушат - най-много от всички в ЕС.
По показателя очаквана продължителност на живота България е на предпоследно място в ЕС, единствено преди Литва. У нас средната очаквана продължителност на живота е 74.7 г., докато за ЕС тя е 80.6 г., а за лидера Испания - 83 г., пише Сега.
България е абсолютен шампион по хоспитализации - над 320 случая на 1000 души население. На второ място е Австрия с малко над 250 хоспитализации на 1000 души, а средно в ЕС показателят е около 170 на 1000. Страната ни има и една от най-големите бройки легла за активно лечение в ЕС - 6,0 легла на 1000 души население в сравнение със средно 4,2 за ЕС. За сметка на това извънболничната помощ е окачествена като "сравнително слаба". "Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични болести, е сред най-високите в ЕС. Вместо да бъдат повторно приемани в болница, пациенти с тези състояния може да се лекуват ефективно в амбулаторната помощ. Анализът на хоспитализациите през 2013 г. сочи, че най-малко 20 % от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се провеждат в извънболнични условия. Независимо от това секторът на болничната помощ продължaва да нараства и след 2013 г.", отбелязва докладът.
Разходите на България за здравеопазване в размер на 1117 EUR на глава от населението са третите най-ниски в ЕС през 2015 г. Това съответства на 8,2 % от БВП, доста под средната стойност за ЕС от 9,9%, отбелязва документът. Едва 51% от парите идват от публични източници, което е вторият най-нисък дял в ЕС след Кипър. Останалите пари са лични разходи на пациентите.
Поисканата от здравната каса и Министерството на финансите забрана догодина НЗОК да финансира нови болници, нови дейности във вече съществуващи, както и новорегистрирани лекарства беше одобрена и при второто четене на Закона за бюджета на касата за догодина от парламентарната комисия по бюджет. Очаквано, депутатите приеха леки корекции на мораториума. НЗОК ще сключва договори за нови дейности с болниците, но само за клинични пътеки, за които досега не е имало договори на територията на съответната районна здравна каса. Освен това депутатите решиха забраната за финансиране на нови лекарства през 2018 г. да отпадне за генеричните медикаменти, защото те могат да свалят разходите на НЗОК за медикаменти. Мораториумът обаче остава за новите молекули, които са скъпи.
