Най-малко седем случая на жени, починали в периода на бременността, раждането или послеродовия период през 2019 г., не са били отчетени от официалната национална статистика.
На тревожното разминаване в данните, които официалните институции съобщават относно майчината смъртност през 2019 г, се е натъкнал Българският хелзинкски комитет при подготовката на Годишния доклад за правата на човека за 2020 г. В деня на жената 8 март организацията поставяме на фокус някои от проблемите, свързани с правата на раждащата жена. Всяка година в България раждат повече от 60 000 жени.
Нерегистрирана майчина смъртност
В официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) е вписана нулева майчина смъртност за 2019 г. По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обаче, през годината лечебните заведения са отчели 7 смъртни случая по причини, свързани с бременността, раждането и послеродовия период. В писмо на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) пък е посочено, че през 2019 г. са извършени шест проверки на такива случаи, а Министерството на здравеопазването дори е възложило на експертния съвет по акушерство и гинекология анализ на причините, довели до майчината смъртност.
В тази връзка БХК е подал сигнал към министъра на здравеопазването, инспектората на МЗ и инспектората на НСИ за проверка на причините, довели до нерегистриране или неправилно регистриране на смъртните случаи на родилки през 2019 г.
Неглижиране правата на раждащата жена
"Намираме обаче, че липсата на самосезиране от институциите до момента, и цитирането на посочените данни в официални документи на МЗ, са знак за неглижирането на правата на раждащата жена у нас, като се поставя под въпрос също зачитането на правото с най-висок ранг - това на живот", посочва организацията.
"Правата на раждащата жена са обособен дял от репродуктивните права на жената, и страдат от системно неглижиране и неразбиране както от институциите, които трябва да осигурят спазването им, така и от специалистите, които следва да ги съобразяват в рамките на професионалната си дейност", посочват от БХК.
Всяка втора жена без осигуровки ражда без да е прегледана
Правата на раждащите жени са разписани в редица национални и международни документи, и би следвало да гарантират на бременната и родилката безплатна акушерска помощ, уважение, качествена медицинска грижа, основана на доказателства, информирано съгласие и др. Все още обаче практиката не е синхронизирана с нормативните изисквания, констатират от БХК.
Не е осигурен достъп до медицинска грижа на бременните жени от уязвими групи - здравнонеосигурени, живеещи в отдалечени населени места, бедни.
Само през 2020 г. например всяка втора неосигурена жена е родила без изобщо да е била прегледана по време на бременността, а 4 от 5 – без да са им пускани каквито и да било изследвания.
Ненужни инвазивни интервенции
В рутинната дейност на много от родилните отделения в България се прилагат множество инвазивни за раждащата жена интервенции, в това число и цезарово сечение, но също епизиотомия, окситоцинова инфузия и прийом на Кристелер.
През 2019 г. специален доклад на Дубравка Шимонович, докладчик на ООН по въпросите за насилието срещу жени, акцентира, че когато се извършват без строги медицински показания, тези интервенции се дефинират като насилие над жената. Този доклад обаче остана без отзвук от българските здравни институции.
Прави впечатление, че не се търси решение на проблема с големия дял ненужни интервенции върху раждащите жени и в новия проект за Медицински стандарт по акушерство и гинекология, публикуван от МЗ в края на миналата година, отбелязват от БХК.
Една четвърт от жените ненужно раждат със секцио
По данни на НЗОК, около 51% (23 388 от общо 46 188) от ражданията на едноплодни бременности, платени от касата през 2020 г., са се случили чрез цезарово сечение. Препоръките на СЗО относно този метод на родоразрешение сочат, че той е от полза за майките и бебетата в до 20% от ражданията. В останалите случаи рисковете, които оперативното раждане носи спрямо вагиналното, са медицински неоправдани. Тази препоръка не се променя в периода на пандемията. Това означава, че над ¼ от всички родили през годината жени, са били обект на ненужна, тежка хирургическа интервенция, която носи медицински рискове за тях и бебетата им, и може да се характеризира като насилие.
"Въведеното през август 2020 г. финансово поощрение чрез повишаване цената на клиничната пътека за нормално раждане спрямо тази за цезарово сечение, е позитивна стъпка. Тя обаче повдига тревожния въпрос защо научните препоръки и консенсуси в сферата на медицинската грижа за бременни и раждащи жени не се прилагат в достатъчна степен в българските лечебни заведения, ако не са финансово стимулирани", отбелязва организацията.
Бременност и раждане в условията на пандемия
Пандемията от Covid-19 предизвика проблеми в организацията на медицинската помощ, включително и тази за бременните и раждащи жени и децата под 1 г. При първата вълна през пролетта със заповед на министъра на здравеопазването бяха ограничени имунизации, плановата оперативна и терапевтична дейност на изпълнителите на здравна помощ за периода от 13 март до 21 април 2020 г. В пика на заболеваемостта имаше нееднократни сигнали, че лечебни заведения връщат раждащи жени или изискват от тях наскоро направен PCR тест, който се заплаща от джоба на пациентката.
"Правото на раждащата жена да не бъде подлагана на ненужни инвазивни интервенции, припознавани вече и като насилие над нея, беше погазено чрез публичните препоръки от страна на ключови представители на здравните власти, всички жени да раждат с цезарово сечение в периода на епидемията. Препоръките противоречаха на утвърдения научен консенсус за родилна и неонатологична грижа", посочват от БХК.
