Анализ на здравното обслужване от началото на пандемията от коронавирус у нас, а и преди това, беше представен по инициатива на здравния министър д-р Стойчо Кацаров. В края на май той възложи тази проверка на Националния център по обществено здраве и анализи.
От Центъра посочиха, че страната ни е на едно от челните места в Европа и света по смъртност. Причината за това е комплекс от фактори.
Първият от тях е факторът възраст. България е страната с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност в ЕС за 10 години назад. Страната е водеща и по болести, свързани с кръвообръщение, отчете доцент Хинков.
Още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение. Това е показател за качеството на здравната система.
Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година средната продължителност на живота намалява с 1,5 години. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години.
"Още по-тревожно е, че годините на живот в здраве са по-малко от средните в ЕС – нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики”, обясни доцентът.
166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група.
Според доц. Хинков България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на трето място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.
Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна.
Доц. Хинков посочи, че материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично е намалял и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери.
„В началото лабораториите бяха твърде малко. При втората вълна броят на PCR тестовете се увеличава многократно спрямо броя на заразени, което показва, че изследванията се увеличават. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и не може да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков.
Изводите на анализа са, че системата се е оказала неподготвена, здравните власти са опитвали да реагират, но са следвали събитията. Времето от март до септември 2020 година не е усвоено правилно, а стратегията на правителството е да затваря.
„Нищо не е направено за този период, направено е много по-късно. В част от областите поради първоначална ниска осигуреност на легла се стига до ситуация, при която на почти половината налични легла се лекуват болни от COVID. Което значи, че други болни няма”, обясни доц. Хинков.
От икономическа гледна точка не става ясно от заповедите на Министерски съвет защо някой сектори са облагодетелствани, а други не. Според доц. Хинков пари в системата „не са вкарвани до края на 2020 година”.
По отношение на Националния оперативен щаб анализът сочи, че по протоколи е извършена огромна работа.
„Действително съставът на НОЩ не е напълно адекватен относно задачите, които трябва да изпълнява. Там няма достатъчно епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, които да могат да променят решенията в посока да има логика и медицинско основание”, обясни доц. Хинков.
Според анализа най-неудачното решение е неравномерното разпределение на болнични легла в цялата здравна система. Това причинило високата заболеваемост сред медицинските работници.
Обсъдени бяха и заповеди, наложени от бившите министри на здравеопазването Кирил Ананиев и Костадин Ангелов. Според анализа тяхното управление е по-скоро политическо, отколкото медицинско.
"Има недоверие към властта, че може да се справи с пандемията и това в момента влияе и на ваксинационната кампания. То също дава поле за спекулации, антиваксърски настроения", каза доц. Хинков.
Още: Д-р Дечо Дечев: Здравеопазването се управлява от финансово-корпоративен кръг
