Заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП), писане на нагласени условия в обществени поръчки специално за някого и дискриминация на нежелани участници – това са основните способи за залоупотреби при обществените поръчки в здравеопазването. Заключението е на анализ по проект Борба с корупцията в Централна и Източна Европа“ (Fighting Corruption in Central and Eastern Europe) *.
За какво може да се прави злоупотребата? Най-популярната практика е този, който спечели обществената поръчка, да върне на възложителя (болница, лечебно заведение) част от парите, които ще получи, под масата. Но не само – така може дадена болница да „изплати“ дълг към свой доставчик, който иначе би спрял да я снабдява.
Конкретно – нагласени условия може да са залагането на обособени позиции, да има много конкретни изисквания, да има неясни условия, които подлежат на тълкуване или възложителят да се намеси. Дадени са примери – със скандала с бившия здравен министър проф. Костадин Ангелов и кетъринга за Александровска болница, който получи фирма, регистрирана на името на тъща му. Още примери са дадени в самия доклад (от страница 25 до страница 28).
Дадени са и други примери: Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) използва техническата спецификация в обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура, която е идентична с техническата спецификация на единственият подал оферта участник. В друга поръчка СБАЛББ Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти. Точна марка, но на врати е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ "Света Анна"-София.
Има обаче и още една причина да се поставят специфични условия за дадена поръчка – да се търси качество, а не да работи принципът на най-ниската цена, който понякога ще значи несвършена работа. Това зависи от конкретния случай.
Как се заобикаля ЗОП? Дадена поръчка може да се разбие на по-малки и така заради обема да не попаднат в рамките на закона. Способ е и прякото договаряне, но това е ограничено от закона – трябва да има специфични условия, например ако само един изпълнител може да направи исканото или има интелектуални права.
Авторите на анализа (журналистът Мартина Бозукова и здравният експерт Аркадий Шарков) предупреждават, че ако някое от изброените "условия" присъства в дадена обществена поръчка, това не значи обезателно корупция, но е сигнал да се търси такава.
* Проектът се осъществява от Правна инициатива за Централна и Източна Европа (Central and Eastern Europe Law Initiative/ CEELI Institute) с партньори от България, Румъния, Словакия и Унгария, с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoS/ DRL). Фондация „Български институт за правни инициативи“ е партньор за България по проекта.
