"Следващата вълна на коронавируса е доста видима в обозримото бъдеще, защото е ниско имунизационното покритие в страната. И през тази година голяма част от хората не се ваксинираха и резултатът ще е налице през следващите месеци". Това заяви ръководителят на катедра "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) доц. Любомира Николаева-Гломб, която направи своята равносметка от изминалата година за Actualno.com.
България стигна до първо място в света по смъртност на 100 000 души що се отнася до показателя "надвишена смъртност" - т.е. брой смъртни случаи, които са повече, отколкото е било нивото във времена без извънредно събитие, каквото е пандемията. А анкета на международния проект "Европа говори" показа, че 57% от европейците са "за" задължителната имунизация, а в България - 62% от сънародниците ни са срещу задължителния характер на ваксинацията. 38% я подкрепят.
По повод тези данни вирусологът заяви:
“С оглед на ниския брой на ваксиниране, с оглед на съпътстващите болести на много у хората, не съм голям оптимист, че ще мине леко следваща вълна. Сега някои ще се опитат да ме оборят и ще ми кажат, че в другите страни ваксинираните са повече и въпреки това има отново ковид вълна. Да, това е така, но нека да гледаме броя на починалите. В другите страни броят е нисък, тоест ваксината пази значително добре от тежко боледуване и от смъртен изход. Това, за съжаление в България все още го нямаме. Тоест, ако се повиши заразността на вируса и много хора се разболеят, то много хора ще попаднат в болница и много хора ще загубят борбата с вируса".
Доц. Гломб добави, че за две години науката се справя перфектно срещу коронавируса, но обясни, че все още е рано да се направи ясна прогноза накъде и как ще се развива епидемията.
"Какво научихме до момента? Познаваме вируса в абсолютни детайли: и антигена, и нуклеотидния състав – всичко е безкрайно добре познато. Познаваме навиците на вируса - къде се появяват мутациите му. Знаем какво предизвиква в човешкия организъм – с кои рецептори се среща, с кои клетки се размножава, как отговаря организмът на заболяването. Познаваме вече няколко ваксини. Това е нечуван напредък – бързо развитие на ваксини от ново поколение. Никога не е била създавана толкова бързо ваксина, която да може да се прилага на хора. Да, тях ги има и отпреди това. Виждам че обвиняват РНК ваксините, че са били разработени много набързо. Не, не са разработени сега. Методиката е позната от 90-те години. Тоест има около 30 години опит в тази методика и това ни позволи бързо да реагираме и да създадем ваксина. Нови две лекарства са на хоризонта, вероятно през 2022 година ще влязат в широка употреба. Бих казала, че лека-полека епидемията отива към контрол", заяви доц. Гломб.
Специалистът прогнозира, че вероятно през следващата година на пазара ще бъдат пуснати хапчета за лечение от ковид, но въпреки това тя остава на мнение, че те не са панацея. По думите ѝ, по-добре да не гасим пожари, а да вземем противопожарни мерки. Тоест, да не допускаме разболяване. Това може да стане с ваксини и с нефармацевтични мерки: маски, дезинфекция, дистанция и карантини, когато се налага.
Вирусологът припомни за масовите протести и недоволство по целия свят на част от хората, които не желая да се ваксинират. Точно поради тази причина тя прогнозира, че до задължителна имунизация няма да се стигне.
"Мнението ми за задължителните ваксини като лекар-вирусолог е, че са нещо хубаво, защото опредено ще допринесат за намаляване на заболяемостта. От друга страна въвеждането на тези задължения означават една незрялост на обществото, че то не е убедено в предимствата и благоприятните ефекти на ваксината. А когато едно общество не е убедено, тогава пък означава, че топката е в нашето поле - на лекарите и специалистите в тази област, които явно не сме успели да обясним достатъчно добре на хората за нуждата, ефективността и безопасността от ваксините. Така че в тази посока има много работа: за нас, като лекари и научни работници, да правим по-безопасни и ефективни ваксини, да работим за ограмотяване на населението и за успокояване на духовете. Затова мисля, че с методите на убеждаване бихме могли да се справим. Задължителността винаги предизвиква едно контраповедение, че има нещо гнило щом толкова е наложително и задължително", каза експертът.
(От 21 октомври здравните власти въведоха "зелен сертификат" ).
За ваксинираните, доц. Гломб заяви, че сега е много важно те да си сложат бустерна доза. Тя разясни и на колко време е нужно да се поставя.
"В начално имахме големи очаквания от новите технологични ваксини. Те свършват своята работа, предпазвайки от тежко заболяване, но не са така ефективни от предпазване на заразяване. Това не е характерно само за тези ваксини. Давам пример с ваксината срещу полиомиелит. Да, тя пази индивида от разболяване и от развитие на болестта – детски паралич, но не го пази от заразяване. Нещо подобно постигат и новите технологични ваксини срещу коронавируса. Това, че те не предпазват, е един от малките им минуси. Другото, което се оказа, е, че имунитетът, който се изгражда в резултат на ваксинирането, не е достатъчно дълготраен. Само че това е характерно изобщо за коронавирусната инфекция. Имунитетът срещу всички коронавируси, познати на човека, е изключително нетраен. Причината е, че самият вирус има механизми, с които да потиска образуването на качествен имунитет. Затова и самата ваксина носи същите недъзи. Затова е нужно да се правят бустерни или усилващи дози. Към момента научният консенсус е, че бустерната доза е добре да се направи при хора, които са ваксинирани с пълен курс след 6 до 8 месеца. За хора, които са преболедували, бустерната доза се препоръчва между 3 и 6 месеца след окончателното оздравяване на човека", коментира вирусологът.
Доц. Гломоб коментира и докъде са стигнали научните доказателства по темата за ефективността на ваксените срещу новия вариант на коронавируса - Омикрон.
"Ще трябва още малко време, за да се отговори на този въпрос. За момента нещата са все още в лабораториите. Личното ми мнение е, че ваксината ще продължи да предпазва, но с намалена ефективност. При разработването на ваксините беше използван първия вирус от Ухан и там те показаха над 90 процента ефективност. После дойде вариантът Алфа и ефективността спадна на 90 процента. При Делта варианта тя спадна на 80-85 процента. Предполагам, че Омикрон ще свали още малко ефективността на ваксините. Защитата на ваксите при Делта варианта е все още достатъчно голяма срещу тежко разболяване и смърт и предполагам, че така ще бъде и при Омикрон", добави тя.
Извън темата за коронавируса доц. Гломб постави друго обществено значимо събитие през изминалата година. Тя заяви, че броят на засегнатите от паралитичен полиомиелит в света е намалял. По думите ѝ през тази година в България са били регистрирани само два случая на деца, парализирали се от дивият полиовирус.
"Пожелавам на хората да бъдат здрави и да вярват в лабораторната наука и да не се доверяват на автори, които бързат за слава и изказват някакви парадоксални и екзотични мнения. Те звучат интересно, но не могат да бъдат доказани с научни факти", завърши тя.
