Колко дълго трябва да почиваме, за да не излезем съвсем от релси по време на работа? Последни твърдения, направени от психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН доц. Маргарита Бакрачева, сочат 30 дни поред. Бакрачева е категорична, че поне 1 час на ден всеки трябва да прави неща, които обича да прави.
Според психолога Веселин Геров е много важно как е „настроена” психиката ни – т.нар. циркаден ритъм. Най-известният вариант е 8 часа работа, 8 часа свободно време, 8 часа сън и 5 дни работа, 2 дни почивка. Най-добре е хора, живеещи в такъв ритъм, да си вземат три седмици отпуск, каза лекарят пред Нова телевизия. По думите му минава една седмица адаптация, преди да започне т.нар. активна почивка. Ако тя е само една седмица, тогава може да се наблюдава изнервяне заради всъщност краткия период. 3-4 дни настройка, 1 седмица активна почивка и 1 седмица настройка за вработване – това препоръча д-р Геров.
Голям бич по отношение на т.нар. burn out синдром (бел. ред. – буквално откачил от работа) е работата на смени, защото човек не е пригоден да спи през деня. Освен това трябва да почиваме активно – не да гледаме телевизия, ако например работата ни е свързана с медии. Дори една разходка в парка позволява да се „изтрие” напрежението. Психиката си почива единствено, когато човек спи. Ако има безсъние, тогава има burn out. Ако мислиш за проблемите извън работа, това вече не е активна почивка, подчерта категорично д-р Геров, според когото това е първа фаза на burn out.
Бившият социален министър Иван Нейков припомни, че по българския Кодекс на труда имаме 20 работни дни отпуск, но е факт, че отпускът зависи от договорката с работодателя. Нейков даде пример с производствени предприятия – да се обявява 1 пълен месец задължителен отпуск за всички. Това не е универсално решение и не е възможно навсякъде – например в „Спешна помощ” и в медиите, но където може, е добре да се прави, още повече, че е разрешено от закона, добави Нейков.
Иван Нейков посочи и, че трябва да се има предвид застаряването на населението. Работниците ще стават все по-възрастни и тогава периодът на възстановяване е по-различен, посочи той. Д-р Геров уточни, че по-възрастните имат нужда от 60% повече време за възстановяване. Нейков смята, че добра политика би била по-малък работен ден, отколкото повече отпуск, когато говорим за възрастни хора. Той предупреди и, че много дълг отпуск може да допринесе за трудови злополуки заради загуба на ритъм.
