За празниците храм "Свети Никола" в пловдивското село Катуница, получи скъп дар от семейство Йордан и Мария Иванови – копие на чудотворната икона "Света Богородица – Кикотиса". Светинята е била поръчана в съседна Гърция, като е изработена със сребърен обков и е точно копие на оригинала.
"Иконата "Света Богородица – Кикотиса" датира от дълбока древност и според преданието е рисувана от Свети Лука, за когото се знае, че е бил лекар и иконописец. По-късно византийските императори, почитайки иконата и получавайки благословение от нея, са направили масивен сребърен обков и завеси, с които иконата е обградена отвсякъде, за да не бъде гледана от "зли погледи". Чрез идването на тази икона Света Богородица ни доказа на практика, че не ни е забравила, че иска да е близо до нас и е готова на нея да възлагаме своите проблеми и да просим от тази велика застъпница", каза отец Димитър в своята проповед, след приемането на иконата в храма. .
Чудотворната икона води началото си от Кипър. Според една от версиите наименованието й идва от храста Κύκκου и датира от византийската епоха. Според друга версия названието на иконата се свързва с името на планината Кикос и светинята води началото си от края на 11 век. Много е писано за тази икона, прототипът на която се твърди, че е излязла изпод ръката на Свети апостол и евангелист Лука. Светата икона е известна още и като „Пресвета Богородица – Елеуса” (източник на милосърдие). На нея е изобразена Пресветата Дева, държаща Христос с дясната ръка. Тази икона е свидетелство за огромната почит, с която се ползва Пресвета Богородица сред православните народи.
Новият обков е бил направен през 1795 година. Той покрива изцяло лика на Пресвета Богородица и това покритие, по волята на император Алексий не се маха никога, за да внушава светинята по-голямо почитание. През 1669 г. Александрийският патриарх Герасим се усъмнил и понечил да повдигне обкова, за да види лицето на Божията Майка, но бил наказан за своето кощунство и принуден със сълзи на очи да проси прощение от Господа.
Руският цар Василий - Барский посетил манастира през 1735 г., пише, че монасите смъквали покрова от иконата само в периода на суша, като предварително я пренасяли на съседния връх, известен под названието "Престол", където отслужвали съответния молебен. Правели това без да гледат нейния образ, който обръщали към небето.
Народът изпитвал дълбока любов към светата икона. Съществуват много народни песни, в които се възпява Божията Майка, както и исторически свидетелства, че по целия остров са оказвани големи почести на светинята. В храма може да се видят свидетелства за чудесата на иконата. Веднъж един чернокож нечестивец се опитал да открадне иконата и ръката му изсъхнала. Благодарение на силата на светата икона по време на суша е валял дъжд, бездетни са раждали и болни са оздравявали.